Микроелементи

Микроелементи

Растенията съдържат някои елементи, чието наличие повишава лечебните свойства на витамините и позволява да се приемат в по-големи дози. Девет химични елемента участвуват в сложния състав на човешкия организъм - въглерод, водород, кислород, фосфор, калий, калций, магиезий, сребро и желязо, които представляват около 99%. Останалите 1 - 2% се попълват от елементите кобалт, йод, цинк, мед, бор, молибдеи и др., от които нуждите на организма се свеждат до микроколичества - десети или стотни части от процента. Ето защо тези елементиса получили наименованието .микроел-менти. Елементи, чието съдържание в организма представлява милионна или милиардна част от процента, се наричат ултрам.икроеле.менти. Към тях се отнасят елементите радий, уран, торий, лантан, самарий и др. Микроелементите, макар и в нищожно малки количества, са безусловно необходими за нормалните функции на здравия организъм, поради което в този смисъл те са равностойни на макроелементите.

Установено е, че микроелементите или техните комплекси с произход от природните растителни вещества не предизвикват токсични явления даже когато са в излишък.

Някои тъкани и органи в човешкия организъм имат избирателна способност към определени микроелементи: например кадмият се натрупва в бъбреците, цинкът и никелът в панкреаса, литият и тежките металисе концентрират във формените елементи иа кръвта, а алуминият и силицият - в плазмата на кръвта. В ядрото на нервните клетки на главния мозък се намират в голямо количество микроелементи, някои откоито са равномерно разпределени в мозъка, а други са концентриранив различни негови дялове.

Наличието на микроелементи в организма и тяхната концентрация в определени органн и тъкаии не са случайни, а са свързани с биологичиата им роля в процеса на жизнената дейност из организма.

Радиоактивните елементи също се концентрират в определени органи. Така в мозъка на човека се съдържа определено количество радий, а при растенията той се концентрира в кореновата система.

Ултрамикроелементите влизат в състава на всеки организъм като естествени радиоактивни елементи. При тяхната недостатъчност се нарушава обмяната на веществата, понижава се жизнената способност на отделни клетки, тъкани и на целия организъм. Заболявания, възникнали в резултат на това, могат да се лекуват само чрез внасяне в организмана липсващите или недостигащи радиоелементи.

Всеки микроелемент или ултрамикроелемент изпълнява специфична физиологична роля в човешкия организъм и не може да се замени с друг. Той участвува в образуването на определени витамини, ферменти, хормони и други вещества, свързани с биохимичните процеси. Така всички процеси на обмяната на веществата в организма, включително и вътрешноклетъчната, протичат със задължително участие на определени химнчни елементи - манганът е необходим за образуването на витамин С, а кобалтът - на витамин B12. Кобалтът влиза в състава на панкреатичната жлеза, която регулира въглехидратната обмяна на организма, медта стимулира действието на хормоните на хипофизата, йодът участвува в състава на хормона на щнтовидната жлеза. Медта взема активно участие в обмяната на веществата, в процеса на тъканнотодишане и особено в процеса на образуване на кръвта заедно с желязотои кобалта.

Биологичната роля на много от микроелементите още не е достаrьчно изучена, но значението им за поддържане здравето на организма е безспорно. В този смисъл билколечението е естественият път за доставяне на микроелементи. При лечение на болния организъм с билки. дори когато не се знае точно какъв е недостигът на някои микроелементи, много често се получава благоприятен ефект и оплакванията изчезват. Приемането им от растителните организми по един по-физиологичен начин е много по-ефикасно, отколкото при лечението с чисти химични вещества. В това отношение растителният организъм е по-съвършен от човешкия, защото от неорганични вещества може да образува сам органични, от които се изгражда и с които поддържа живота и развитието си, а висшите животни и човекът въпреки огромната еволюция приемат наготово веществата, които не могат да синтезират и без които не могат да поддържат своята жизненост. По този начин човекът се намира и ще се намира винаги в много тясна зависимост от работата на организмите от растителния свят.

Денонощна потребност на организма от най-важните елементи и съдържанието им в хранителните продукти (по Ромашов и Фролов, 1986).:

Източник: "Природна аптека "