Микроелементи

Растенията съдържат някои елементи, чието наличие повишава лечебните свойства на витамините и позволява да се приемат в по-големи дози. Девет химични елемента участвуват в сложния състав на човешкия организъм - въглерод, водород, кислород, фосфор, калий, калций, магиезий, сребро и желязо, които представляват около 99%. Останалите 1 - 2% се попълват от елементите кобалт, йод, цинк, мед, бор, молибдеи и др., от които нуждите на организма се свеждат до микроколичества - десети или стотни части от процента. Ето защо тези елементиса получили наименованието .микроел-менти. Елементи, чието съдържание в организма представлява милионна или милиардна част от процента, се наричат ултрам.икроеле.менти. Към тях се отнасят елементите радий, уран, торий, лантан, самарий и др. Микроелементите, макар и в нищожно малки количества, са безусловно необходими за нормалните функции на здравия организъм, поради което в този смисъл те са равностойни на макроелементите.

Установено е, че микроелементите или техните комплекси с произход от природните растителни вещества не предизвикват токсични явления даже когато са в излишък.

Някои тъкани и органи в човешкия организъм имат избирателна способност към определени микроелементи: например кадмият се натрупва в бъбреците, цинкът и никелът в панкреаса, литият и тежките металисе концентрират във формените елементи иа кръвта, а алуминият и силицият - в плазмата на кръвта. В ядрото на нервните клетки на главния мозък се намират в голямо количество микроелементи, някои откоито са равномерно разпределени в мозъка, а други са концентриранив различни негови дялове.

Наличието на микроелементи в организма и тяхната концентрация в определени органн и тъкаии не са случайни, а са свързани с биологичиата им роля в процеса на жизнената дейност из организма.

Радиоактивните елементи също се концентрират в определени органи. Така в мозъка на човека се съдържа определено количество радий, а при растенията той се концентрира в кореновата система.

Ултрамикроелементите влизат в състава на всеки организъм като естествени радиоактивни елементи. При тяхната недостатъчност се нарушава обмяната на веществата, понижава се жизнената способност на отделни клетки, тъкани и на целия организъм. Заболявания, възникнали в резултат на това, могат да се лекуват само чрез внасяне в организмана липсващите или недостигащи радиоелементи.

Всеки микроелемент или ултрамикроелемент изпълнява специфична физиологична роля в човешкия организъм и не може да се замени с друг. Той участвува в образуването на определени витамини, ферменти, хормони и други вещества, свързани с биохимичните процеси. Така всички процеси на обмяната на веществата в организма, включително и вътрешноклетъчната, протичат със задължително участие на определени химнчни елементи - манганът е необходим за образуването на витамин С, а кобалтът - на витамин B12. Кобалтът влиза в състава на панкреатичната жлеза, която регулира въглехидратната обмяна на организма, медта стимулира действието на хормоните на хипофизата, йодът участвува в състава на хормона на щнтовидната жлеза. Медта взема активно участие в обмяната на веществата, в процеса на тъканнотодишане и особено в процеса на образуване на кръвта заедно с желязотои кобалта.

Биологичната роля на много от микроелементите още не е достаrьчно изучена, но значението им за поддържане здравето на организма е безспорно. В този смисъл билколечението е естественият път за доставяне на микроелементи. При лечение на болния организъм с билки. дори когато не се знае точно какъв е недостигът на някои микроелементи, много често се получава благоприятен ефект и оплакванията изчезват. Приемането им от растителните организми по един по-физиологичен начин е много по-ефикасно, отколкото при лечението с чисти химични вещества. В това отношение растителният организъм е по-съвършен от човешкия, защото от неорганични вещества може да образува сам органични, от които се изгражда и с които поддържа живота и развитието си, а висшите животни и човекът въпреки огромната еволюция приемат наготово веществата, които не могат да синтезират и без които не могат да поддържат своята жизненост. По този начин човекът се намира и ще се намира винаги в много тясна зависимост от работата на организмите от растителния свят.

Денонощна потребност на организма от най-важните елементи и съдържанието им в хранителните продукти (по Ромашов и Фролов, 1986).:

Елемент Денонощна потребност Хранителни продукти
Натрий 4 - 5 г целина, моркови, краставици, зелен фасул, ягоди - горска и градинска, овес, сиреие, яйчен жълтък, орехи, фурми.
Калий 2,7 - 5,9 г картофи, мед, копър, орехи, сливи, магданоз, маслини, зеле, бадеми, фурми, листа от глухарче, ябълков сок, кайсии, стафиди, гроздов сок, морско зеле, моркови, лук, домати, грах, фасул, месо, риба, френско грозде, червени боровиики.
Калций 0.5 г мляко, сирене, яйчен белтък, фурми, сливи, червеии боровиики, цариградско грозде, зеле, спанак, лук, цвекло.
Фосфор 1600 - 2000 мг морски водорасли, мляко, яйчен жълтък, пшеница, ечемик, царевица, орехи, леща, месо, хляб, картофи, сирене, извара, грах, фасул.
Магнезий 70-80 мг портокали, грейпфрут, фурми, стафиди, ечемик, пшеница, царевица, козе мляко, яйчен жълтък, грах, овес, хляб, зеле, картофи, лук.
Желязо 51 мг къпини, черни боровинки, зелени плодове, яйчен жълтьк, черен дроб, бели гъби, картофи, пшеница, ябълки, сливи, карфиол, пъпеш.
Манган до 100 мг яйчен жълтък, орехи, бадеми, мента, магданоз, соя.
Хлор 2 - 4 г бяло зеле, карфиол, сирене, козе мляко, яйчен жълтък, черен дроб от треска, домати, спанак.
йод 100-150 мл морски водорасли - кафяви, средиземноморски и др., моркови, лук, грах, зеле, домати, ананаси, картофи, черен дроб от треска, чесън, гъби, градински и горски ягоди, банани.
Сяра I г бяло зеле, карфиол, лук, морковн, хрян, скарнди, горчица.
Мед 2 - 7 мг черен дроб, кайсии, леща, овес, мак, ечемнк, цвекло, пшеница, елда, просо, ръж, грах, дини, бъбреци, фасул, черно френско грозде, бели гъби, дренки, трънки, ябълки, горски и градински ягоди, червено френско грозде, къпини, боровинки, комунига, риган, цикория, шипки.

Източник: "Природна аптека "

 

Реклама