Acenocoumarol (DCI)

Синоними: Nifcumar (Unipharma), Syncumar (Alcaloida), Sintrom (Novartis).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Хеморагична диатеза, сепсис, тежки черодробни заболявания, фебрилни състояния, бременност, мензис, в ранния послеродов период.
Гадене, повръщане, диария, транзиторна протеинурия, потискане на чернодробните функции, кръвоизливи от различни органи и тъкани, алергични реакции, транзиторна алопеция.
Сулфонамидите, сулфанилурейните антидиабетични препарати, НПВС, алопуринол, анаболи, хистаминовите Н2 – блокери и други увеличават плазмената му концентрация и могат да предизвикат кръвоизливи. Фуросемидът и етакриновата киселина инхибират действието му. Кортикостероидите и дигиталисовите гликозили намаляват антикоагулантния му ефект.
Поради различната чувствителност към препарата, дозата е строго индивидуална. Дозата се приема еднократно по едно и също време на деня. Ако преди лечението тромбоплатиновото време е нормално, обикновено първият ден се дават 8-12 mg, а втория ден 4-8 mg. В следващите дни се дозира според стойностите на протромбиновото време, което не трябва да се снижава под 30%. При предшестващо лечение с хепарин, препаратът се дава в последните 2 дни преди спирането на хепарина, като се дозира в по-ниски дози.
Прилага се за лечение и профилактика на тромбо-емболични състояния: тромбофлебити и дълбоки венозни тромбози, ревматични сърдечни пороци с предсърдно мъждене, след хепаринотерапия при ТЕББ, за продотвратяване на ретромбози при пациенти с остър миокарден инфракт след фибринолитично лечение и при пациенти с клапни и съдови протези.
Представлява антагонист на Vit K, който действа само in vivo, като потиска образуването на плазмените фактори на съсирването, отначало на VII и IX и после на II и X в черния дроб. Молекулярният механизъм на действие се дължи на глутаминовата киселина в молекулите на плазмените фактори и на протеин С. Нарушената синтеза на коагулационните фактори ги прави неспособни да се свързват с Са++ , вследствие на което кръвта не се съсирва. Резорбира се бързо в стомашно-чревния тракт в 60%, пикови плазмени конжентрации се достигат за 1-3 h, но действието му настъпва бавно – максималният му ефект се проявява след 24-48 h. Свързва се с плазмените албумини в 99%. Само несвързаната функция е активна и се метаболизира. Полуживотът на аценокумаролът е 8,7 h. Елиминира се с урината непроменен и под формата на метаболити. Антикоагулантният му ефект продължава 2-4 дни след спиране на препарата. Проявява склонност към кумулация. Преминава през плацентарната и кръвно-мозъчната бариера. Незначителни количества преминават в майчиното мляко.
Tabl. x 4 mg.
 

Реклама