Acetyldigitoxine (DCI)

Синоними: Acylanide (Novartis), Acedoxine (G.Richter).

Лекарствени форми: Tabl. x 0,2 mg; Amp. x 0,2 mg/2 ml.

Действие: Ацетилдигитоксинът се получава чрез ензимно отцепване на една молекула глюкоза от ланатозид А (Digilanid A), който се съдържа в листата на Digitalis lanata. По своите основни фармакологични свойства е близък до дигитоксинът, а по бързина на действие заема средно място между него и Lanatosid C. Ацетилдигитоксинът има пълна и бърза ентерална абсорбция. При орално приемане максимална плазмена концентрация се достига след 30 min до 1 h. С плазмените протеини се свързва около 80 % от приетото количество. Метаболизира се силно, като главният му метаболит е дигитоксин. Около 48 % от внесената доза се екскретира чрез бъбреците с урината, а около 19 % чрез жлъчката с фекалиите. Действието на ацетилдигитоксина се манифектира по-бавно 3 – 5 h след приемането, а максимален ефект се получава след 6 – 10 h. Продължителността на действието му е малко по-кратка от тази на дигитоксина. Характеризира се със силен брадикарден ефект, релативно късо латентно време и среден кумулативен ефект, който е по-слаб от този на дигитоксина. Квотата на излъчване за 24 h е 10 %. След спиране на лечението клиничният му ефект се изчерпва в продължение на 9 – 15 дни.

Показания: - Прилага се за лечение на застойна СН с нисък сърдечен дебит, особено когато има тахикардия или тахиаритмична форма на предсърдно мъждене. Подходящ е за провеждане на поддържащо лечение след постигане на компенсация с други дигиталисови препарати.

- Венозно се прилага за купиране на пристъпи от надкамерна пароксизмална тахикардия или тахиаритмия.

Особености на приложение и дозировка: Дозата на насищане при орално приложение е 1,4 – 1,6 mg, внесена за 2 – 4 дни или 2 – 4 таблетки дневно (0,4 – 0,8 mg/24 h) до пълно дигитализиране. След това се преминава на поддържащо лечение с 0,2 – 0,3 mg/24 h. За предотвратяване на кумулация с прояви на интоксикация поддържащата терапия може да се прилага с паузи от 2 – 3дни на всеки 5 – 6 дни. За купиране на пристъпи от предсърдно мъждене или на суправентрикуларна тахикардия се инжектира бавно венозно под мониторен контрол по 0,2 – 0,4 mg (1 – 2 ампули), разреден с 10 ml изотоничен разтвор на NaCl или 5 % глюкоза.

Взаимодействие с други лекарства: Едновременното му приложение с калциеви препарати, внасяни венозно, създава лист от тежки, даже летални ритъмни нарушения! Едновременното му приложение с медикаменти, които водят до хипокалиемия – амфотерицин В (венозно), салидиуретици и кортикостероиди, налага особено внимание! При комбинирано лечение с амиодарон има риск от ексцесивна брадикардия и смущения в AV проводимостта.

Странични ефекти: Гастро-интестинални прояви: безапетитие, гадене, повръщане, диария. Зрителни смущения: намалено зрение, ксантопсия, фотофобия, диплопия. Сърдечни смущения: ексцесивна брадикардия, бигеминия, политопна екстрасистолия, AV блок, коронароспазъм с ангинозни болки. Неврологични прояви: главоболие, обърканост, афазия, халюцинации. Тези прояви са израз на дигиталисова интоксикация и налагат спиране на лечението и лечение с калиеви препарати, с фенитоин, лидокаин и други.

Противопоказания: Изразена брадикардия, AV блок, камерна екстрасистолия, настъпваща по време на дигитализиране, камерна тахикардия, камерно трептене, обструктивна кардиомиопатия, хипокалиемия, хиперкалциемия.

 

Реклама