Aether diaethylicus (DCI) = Aether anaestheticus

Синоними: Aether pro narcosi (Sopharma).

Лекарствени форми: Fl. (тъмни) x 100,0 g.

Действие: Етерът за наркоза представлява безцветна, максимално очистена от примеси, лесно изпаряваща се течност с точка на кипене 34 – 35 0С. Възпламенява се лесно и на светлина се разпада под влияние на въздуха и влагата и образува силно токсични вещества. Парите му са 2,6 пъти по-тежки от въздуха.

Диетиловият етер е инхалационен наркотик. Той прониква бързо през алвеоларната бариера. Въвеждането в наркоза е бавно и съпроводено с неприятни за пациента усещания. Стадият на възбуждане е продължителен. Той причинява достатъчна миорелаксация, което налага известна редукция на използваните периферни миорелаксанти. Сърдечната дейност и артериалното налягане се повлияват слабо от етерната наркоза. Депресия на дишането настъпва сравнително късно. Събуждането на болния е бавно (за 20 – 30 min) и може да се последва от следнаркозен сън.

Етерът се излъчва предимно непроменен през белите дробове. Малка част от него се метаболизира, при което се освобождава въгледвуокис, излъчван също чрез издишвания въздух. Част от неметаболизирания етер и нелетливите метаболити се излъчват чрез потните жлези и с урината.

Показания: Понастоящем етерът се използва сравнително рядко за инхалационна наркоза.

Особености на приложение и дозировка: За инхалационна наркоза се използва етер от стъклени флакони, отворени ex tempore. Прилага се с помощта на апарати по отворения, полуотворения, полузатворения и затворения способ и много рядко – с маски. При въвеждане в наркоза концентрацията на етера във вдишваната газова смес е 18 – 20 обемни процента. Концентрацията на етера във венозната кръв през хирургическия стадий на наркозата е: през първото ниво – 110 mg/%, през второто – 120 mg/%, през третото – 130 mg/% и през четвъртото – 140 mg/%. За поддържане хирургическия стадий на наркозата след насищане трябва да се подава в инхалираната газова смес 3,5 – 4,5 обемни процента етер.

Понастоящем етерът рядко се използва самостоятелно. Най-често се комбинира с двуазотен окис и се прави премедикация. Това позволява да се намали дозата му около 2 пъти. Етерът има голяма терапевтична ширина.

Взаимодействие с други лекарства: Потенцира действието на миорелаксантите. При едновременно приложение с бета-блокери се увеличава рискът от развитие на артериална хипотензия и сърдечна недостатъчност.

Странични ефекти: Дразни лигавицата на дихателните пътища и води до обилна секреция. В началото на наркозата може да предизвика краткотрайно рефлекторно спиране на дишането. Стадият на възбуждане е съпроводен с гадене и повръщане. По време на наркозата може да се развие тахикардия, надкамерна екстрасистолия, хипергликемия вследствие повишено освобождаване на катехоламини. Епилептиците получават по-често гърчове през втория стадий на етерната наркоза. През възстановителния период след етерната наркоза често може да има повръщане.

Противопоказания: Белодробна туберкулоза, остри респираторни заболявания, неконтролирана артериална хипертензия, сърдечна недостатъчност, повишено интракраниално налягане, тежки бъбречни заболявания, захарен диабет, кахексия, ацидоза.

 

Реклама