Almitrine (DCI)

Синоними: Vectarion (Eutherapie – France), Arminal (Servier).

Лекарствени форми: Tabl. x 50 mg; Fl. lyophilisat x 15 mg + amp. x 5 ml разтворител.

Действие: Алмитринът подобрява параметрите на газовата обмяна както при венозно, така и при орално приложение, чрез стимулиране на периферните химиорецептори на аортата и каротидната зона, като повишава SaO2 и PaO2 и намалява РаСО2. В терапевтични дози тези ефекти са независими от каквито и да са значими промени в глобалната вентилация, за което говори липсата на вариации в дихателния обем, честотата на дишането и консумацията на O2 и подобряването на хипоксемията след орално приложение на алмитрин при болни с остра дихателна недостатъчност, поставени на постоянна изкуствена вентилация. При хронично лечение е установено, че подобряването на газовата обмяна е във връзка с благоприятна промяна в отношението вентилация/перфузия, дължаща се на подобряване на алвеолната вентилация. При венозно приложение алмитринът не променя значимо консумацията на O2, нито респираторния коефициент. Той запазва своите ефекти при метаболитна ацидоза или алкалоза и по време на оксигенотерапия. Не променя миокардния контрактилитет, артериалното налягане и циркулацията. Понякога се наблюдава умерено и транзиторно повишение на налягането в a.pulmonalis. Алмитринът се абсорбира бързо и максимална плазмена концентрация се получава 3 h след орално приемане. Плазменият му полуживот след еднократно внасяне е от 40 до 80 h, а след системно приложение – 30 дни. С плазмените протеини се свързва над 90 %. Метаболизира се в черния дроб и се излъчва главно чрез жлъчката с фекалиите като неактивни метаболити.

Показания: - Перорално се прилага за лечение на дихателна недостатъчност с хипоксемия при болни с хроничен обструктивен бронхит.

  • Във венозна перфузия се прилага при хипоксемия и хиперкапния с алвеоларна хиповентилация, дължащи се на: остра дихателна недостатъчност, усложняваща хронични обструктивни бронхопневмопатии; отмяна на изкуствено асистирано дишане; депресия на дишането, причинена от наркотични аналгетици, флуотан или невролептици.

Особености на приложение и дозировка

В анестезиологичната практика – в стаята за събуждане се прилага по 0,5 – 1 mg/kg/24 h или 2 – 4 флакона от 15 mg, като се вливат бавно директно венозно отначало 2 флакона и при необходимост апликацията се повтаря.

Особености на употреба: За венозно приложение флаконът от 15 mg се разтваря с приложение разтворител, след което изчислената доза за една перфузия се разрежда в един флакон изотоничен разтвор на глюкоза 500 ml и се перфузира във вена с достатъчен калибър в продължение на 2 h. Струйно венозно не се прилага! Да не се смесва с други медикаменти!!

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Бронхиолоспазъм, пристъпи от бронхиална астма или астматичен статус, преду възстановяване на бронхиалната проходимост с бронхолитици, муколитици, кортикостероиди и други. Тежки чернодробни увреждания , бременност и лактация. 
Рядко се наблюдават странични ефекти. Отслабване, периферна невропатия с неприятни усещания и парестазии по долните крайници. Те се наблюдават при продължително лечение – една година и повече. Диспептични смущения – гадене, парене и болезненост в епигаструма, смущения в пасажа. Нарушения на съня – безсъние или сънливост, неспокойство, палпитации, възбуденост, вертигинозни оплаквания. Тези прояви не налагат спиране на лечението.
Не са наблюдавани нежелателни взаимодействия с други лекарства при комбинирано приложение, в частност с антибиотици, бронходилатори, муколитици, кортикостероиди и кардиотоници. Едновременното му приложение с кислородолечение е съвместимо.
: Перорално се прилага по 50 – 100 mg/24 h, разпределена н 2 приема по време на основните хранения, в продължение на 3 месеца. След това се провежда поддържащо лечение от т.нар. секвенциален тип -1месец почивка, 2 месеца лечение и т.н. Дозировката се съобразява с телесната маса на болния, тежестта на нарушенията в газовата обмяна, поносимостта. Обикновено се дозира по 1 – 2 таблетки дневно. Тъй като той не се елиминира през бъбреците при болни с ХБН не е необходимо да се редуцира дозировката. В i.v. перфузия се прилага по 1 – 3 mg/kg дневно. За едно денонощие се прилагат по 2 – 3 перфузии по 2 – 4 флакона в продължение на по 2 h, но не повече от 12 флакона (180 mg) за 24 h.
 

Реклама