Amiodarone (DCI)

Синоними: Cordaron (PSPE), Cordarone (Labaz), Cordarone (Sanofi Pharma), Rythmarone (Leurquin – France), Cordarone (Wyeth – Ayerst), Cordarex (Sanofi Winthrop), Corbionax (Millot – Solac), Amiodarone-Rivo (Rivopharm).

Лекарствени форми:

При перорално приемане се резорбира бавно и индивидуално. Достига максимална плазмена концентрация за 3 – 7 h, свързва се в значителна степен с плазмените протеини – 96%. При продължително прилагане има стабилна плазмена концентрация от 0,5 mg/l. Амиодаронът се натрупва в тъканите, главно в мускулите и мастната тъкан. Елиминирането му започва след няколко дни и балансът между вноса и излъчването се уравновесява след около 1 месец. Метаболизира се в черния дроб , като една част от йода се отделя от молекулата му и се излъчва с урината. Остатъкът от молекулата на кордарона и следователно по-голямата част от йода се излъчва с фекалиите. Остатъчният ефект се манифестира от 10 дни до 1 месец. Преминава през плацентата и в майчиното мляко.

Показания:

Обичайна дозировка:

Особености на приложение и дозировка:

Ваимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказаня:

SS синдром, високостепенен AV блок, тежка застойна СН, кардиогенен шок, артериална хипотония, заболявания на щитовидната жлеза, бременност.
Значителни и опасни странични ефекти на амиодарон се наблюдават при продължително приемане повече от три месеца: алвеоларни пулмонити, хипо- или хипертиреоза,макуларна дегенерация на ретината, корнеална пигментация, ексфолиативен дерматит, фоточувстчителност,кожни пигментации,брадикардия,проаритмогенен ефект. При венозно приложение рядко дава хипотония.
При комбинирането му с други антиаритмици дйствието му се потенцира, но и честотата на страничните прояви от страна на сърцето се увеличават. Повишава серумното ниво на дигоксина и фенитоина, засилва действието на пероралните антикоагуанти.
Перорално лечението се започва обикновено с насищаща доза от 12 – 14 g за 10 – 12 дни, след което се преминава на поддържаща доза 200 – 400 mg/24 h. При незастрашаващи живота аритмии може да се дозира и по 600 mg за 24h за една седмица, след което се преминава на поддържаща доза от 200 mg/24h. Венозно се инжектира струйно при опасни за живота камерни тахикардии и комплексни камерни аритмии, заплашващи с ВСС и при предсърдно мъждене, първоначално по 5 mg/kg/15 min (1 – 2 ампули). При необходимост се продължаваб с капкова инфузия до максимална дневна доза 1,8 g. Не се прилага при деца.
Per os: 200 – 400 – 600 mg/24h. Parenteralis: 0,6 – 1,0 g/24 h i.v.
Прилага се за лечение на тежки, рефрактени на други антиаритмични средства предсърдни, АV и камерни тахикардии и тахиаритмии, за противорецидивно лечение на пристъпи от предсърдно мъждене и трептене и на AV тахикардия с различна етиология, включително и при WPW синдром. Прилага се за продължителна профилактика на ВСС от камерно мъждене и при болни след прекаран миокарден инфаркт с висок риск. Особено подходящ е за лечение на ритъмни нарушения при болни с тежка СН.
Антиаритмичното действие на амиодарона е свързано с увеличаване на продължителността на АП и ефективния рефрактерен период на всички тъкани на сърцето.Най-същтествен е антифибрилаторният му ефект, който се дължи на повишаване на праговата граница за възникване на камерно и предърдно мъждене. Не променя съществено сърдечния дебит и миокардния контрактилитет. На клетъчно ниво блокира калиевите канали и в по-слаба степен - натриевите и калциевите канали, има слаб бета-блокиращ ефект. Антистенокардното му действие се дължи на : намаление на консумацията на кислород, потискане на алфа- и бета – адренаргичните реакции, увеличение на коронарния дебит чрез пряк ефект върху гладката мускулатура на коронарните артерии и намаление на налягането в аортата и на периферното съдово съпротивление.
 

Реклама