Bencyclane (DCI)

Синоними: Halidor (Egis), Fludilat (Thiemann).

Лекарствени форми: Halidor – tabl. x 100 mg, amp. x 50 mg/2 ml; Fludilat – drag. x 100 mg, drag. forte x 150 mg, drag. retard x 200 mg, sol. fl. x 50 ml et x 100 ml (1 ml = 30 gtt = 100 mg), amp. x 50 mg/5 ml et x 250 mg/10 ml.

Действие:

Показания:

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

Перорално се прилага по 1 – 2 таблетки 1 – 2 пъти дневно в продължение на няколко седмици. Парентерално – мускулно, венозно или интраартериално, се прилага по 50 – 100 mg/24 h обикновено в комбинация с орално приложение. Преди венозно инжектиране препаратът се разрежда с 5 – 10 ml физиологичен разтвор. Ако по време на инжектирането се появят болки по хода на вената, инжектирането се прекратява. Може да се приложи и във венозна капкова инфузия в доза 250 mg, разреден в 250 – 500 ml инфузионен разтвор. Продължителността на инфузията е 1 – 4 h. Допустимото количество разтвор за интраартериално вливане е 50 ml.
ХБН, декомпенсирана сърдечна недостатъчност, сърдечен инфаркт, AV блок, АХ, тежки чернодробни увреждания, пресен субарахноидален кръвоизлив – до края на третия ден.
Потенцира действието на наркотичните и сънотворните средства. При едновременно приложение с препарати водещи до хипокалиемия и кардиодепресивни медикаменти, дозата на бенциклана трябва да бъде намалена – 150 – 200 mg/24 h.
Виене на свят, главоболие, обща слабост, сухота в устата, болки в епигастриума. Може да се развият алергични реакции, тромбофлебит на мястото на инжектирането, при предозиране – халюцинации и гърчове.
Диабетна ангиопатия и ретинопатия, акроцианоза, болест на Рейно, мозъчно-съдова болест, състояния след субарахноидални кръвоизливи – след 4-ия ден, мигрена. Прилага се и при стомашно-чревни, бъбречни и жлъчни колики.
Бенцикланът е калциев антагонист с пряко миотропно спазмолитично действие върху гладката мускулатура, подобрява периферното кръвообращение и оросяването на миокарда чрез разширяване на артериолите и коронарните съдове. Той има по-силен ефект и е по-слабо токсичен от папаверина. Инхибира тромбоцитната агрегация и има антисеротонинова активност. Притежава известно успокояващо и местно анестезиращо действие. След перорален прием се резорбира бързо и напълно и достига максимална плазмена концентрация след 2 – 4 h. Има плазмен полуживот 6 – 8 h. Свързва се с плазмените протеини в 30 %. Елиминира се с урината непроменен 15 % (след венозна употреба – 7 %), а останалото количество като метаболити.
 

Реклама