Beta-methyldigoxine (DCI)

Синоними: Lanitop (Balkanpharma), Megoxan (Sopharma), Lanitop (Boehringer Mannheim).

Лекарствени форми: Lanitop (Balkanpharma) – et Megoxan – tabl. x 0,1 mg; Lanitop (Boehringer Mannheim) – tabl. x 0,1 mg; amp. x 0,2 mg/2 ml, sol. fl. x 10 ml (1 ml = 45 gtt = 0,6 mg; 15 gtt = 0,2 mg).

Действие: Полусинтетичен препарат, получен чрез избирателно метилиране на дигоксина. Има редица фармакокинетични предимства.- ентералната му абсорбция е бърза и почти пълна - 95 – 100 %, както при дигитоксина. Действието му започва много бързо. При венозно приложение то започва след 2 – 10 min и достига максимален ефект към 30 – 60 min след инжектирането както при строфантина. При орално приложение действието му започва след 10 – 30 min с максимален ефект след 1 – 2 h. Подобно на строфантина почти не се свързва с плазмените протеини. Излъчва се от организма през бъбреците умерено бързо – квота на излъчване 20 %, а пълното му излъчване настъпва за 3 – 6 дни. Кумулативният му ефект е много по-слаб от този на дигитоксина, а брадикардния му ефект е еднакъв с този на дигоксина. Тези качества на ланитопа го правят средство на избор за лечение не само на застойната СН, но и в случаите, когато е необходимо да се получи спешно оптимален кардиоинотропен и брадикарден ефект – остра СН в резултат на контрактилна миокардна слабост или надкамерни тахикардии и тахиаритмии. Кардиоинотропното действие на 1 mg бета-метилдигоксин е равно на 0,6 mg дигитоксин и на 1,8 mg дигоксин. Преминаването от бързо венозно дигиталисово насищане към поддържаща перорална терапия става много сполучливо с ланитоп.

Показания:

  • Приложен венозно за лечение на остра левостранна (кардиална астма, остър белодробен оток) или десностранна СН, дължаща се на контрактилна миокардна слабост или на надкамерни тахиаритмии.

  • За купиране на пристъпи от надкамерни тахикардии и тахиаритмии (венозно).

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Изразена брадикардия, AV блок ІІ или ІІІстепен, камерни ритъмни нарушения, WPW синдром, обструктивно кардиомиопатия, синдром на болния синусов възел, хипокалиемия, хиперкалциемия. 
Има добра поносимост. При свръхдозиране – безапетитие, гадене, повръщан, диария, зрителни смущения, ексцесивна брадикардия, бигеминия, политопна екстрасистолия, нарушена AV проводимост.
Да не се комбинира с венозно приложение на калциеви препарати.
Дозата на насищане при орално приложение е 0,8 – 1,2 mg, дадена за три дни, или по една таблетка от 0,1 mg 3 – 4 пъти дневно в продължение на три дни. Дозата на насищане при венозно приложение е 0,6 – 1,0 mg или по една ампула от 0,2 mg бавно венозно през 6 – 8 h. След овладяване на проявите на сърдечната недостатъчност или купиране на пристъпите от надкамерни тахикардии или тахиаритмии се преминава на орална поддържаща доза, която се равнява на една до една и половина таблетки дневно.
- За перорална терапия на застойна хронична СН с нисък сърдечен дебит.
 

Реклама