Bisantrene (DCI)

Синоними: Zantrene (Lederle).

Лекарствени форми: Fl. x 50 mg, x 250 mg et x 500 mg.

Действие: Бизантренът е синтетичен цитостатичен медикамент от групата на антраценбисхидразоните. Макар, че неговият механизъм на действие не е още напълно осветлен, счита се, че той действа като като интеркалиращ агент. Неговата цитотоксичност се проявява по отношение както на клетките във фаза на пролиферация, така и на клетките във фаза на покой. Той не изглежда да е ,,циклично специфичен”. Бизантренът не се абсорбира при орално приложение. След венозна апликация дифундира интензивно в тъканите, пропорционално на венозната доза. Не преминава през хемато - менингеалната бариера. Не се метаболизира и се излъчва непроменен главно с жлъчката във фекалиите и по-малко с урината.

Показания

Особености на приложение и дозировка

Особености на употреба: Един флакон от 250 mg се разтваря с 10 ml стерилна вода за инжектиране, като полученият разтвор трябва да има бистър цвят. На този етап на приготвяне на разтвора не се препоръчва използването на физиологичен серум или глюкоза. Така полученият разтвор след това се разрежда с 5 % глюкозен серум, така че да се получи крайна концетрация 0,5 mg/ml. Разтворът е фоточуствителен и трябва да се защити от светлина. Перфузията трябва да се осъществи не по-късно от 6 – 8 h след приготвянето на разтвора, за 1 – 2 h. Приготвящият разтвора трябва да е защитен с маска, очила и ръкавици! Перфузията се извършва с централен катетер строго венозно!! Не се препоръчва на бременни сестри да приготвят разтвор на безантрен!!

Взаимодействие с други лекарства: Бизантренът не трябва да се перфузира едновременно с други медикаменти!

Странични ефекти: Миелосупресия – настъпва към 10-ия ден от започване на лечението и продължава средно 21 дни, релактивно умерена, по-тежка е при болни,на които е проведена преди това полихимиотерапия или радиотерапия. Дразни кожата, лигавиците, очите. Алопеция –реверзибилна. Кардиоваскуларни прояви – хипотония, болки в гърдите, ритъмни нарушения – слабо проявени и транзиторни. Може да доведе до оранжево оцветяване на урината, рядко хематурия и транзиторно повишаване на уреята и креатинина. Локални реакции – еритем, едем, флебит, некрози, при екстравазация. Много рядко – треска, уртикария, анафилактоидни реакции, миалгии, астения.

Противопоказания

: Бременност, при кърмачки, при жени в периода на полова активност, при липса на сигурни антиконцепционни средства. При свръхчувствителност към бизантрен. При болни с тежки бъбречни и чернодрочни увреждания.
: Прилага се по 250 mg/m2 в еднократна венозна перфузия всеки ден в продължение на 7 дни или до обща доза за индукционно лечение – 1,75 g/m2. По-голямата част от пълните ремисии са получени само от един цикъл на индукционно лечение. Ако се налага втори индукционен цикъл, се препоръчва дневна доза от 250 mg/m2 в продължение на 3 последователни дни.
: Прилага се за монотерапия на остра нелимфобластна левкоза – при рефрактерни форми, при ретуш или при контраиндикация за приложение на антрациклини.
 

Реклама