Carnitine (DCI)

Синоними: Carnitine sigma-tau (Sigma-Tau), Carnitor (Sigma-Tau), L-Carnitin USP (Vitaline), Nefrocarnit (Medice), Levocarnil 100 mg/ml (Sigma-tau), Flatistine (Millot-Solac).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Не са известни.
Странични явления по време на продължително лечение с карнитин рядко се наблюдавани – гадене, повръщане, абдоминални крампи или диария.
Внася се с диализния разтвор с крайна концентрация 65 mol/l или венозно в края на диализните процедури по 30 – 35 mg/kg или per os в доза 2,5 g/24 h.
Прилага се при болни с терминална ХБН на хрониодиализно лечение за профилактика и лечение на хипертриглицеридемията.
L-карнитинът представлява четвъртично амониево съединение, което се синтезира отчасти в бъбреците и е важен ко-фактор за транспорта на дълговерижните мастни киселини в митохондриите на клатките, където се окисляват. Дефицитът на карнитин, който се наблюдава при болните с ХБН, включени в програма на хемодиализа, води до потискане окислението на мастните киселини в клетката и до вътреклетъчно натрупване на липиди. Внасянето на карнитин при болните с ХБН в края на диализните процедури предотвратява повишаването на серумната концентрация на триглицеридите и повишава съдържанието на холестерол в HDL.
Tabl.x 330 mg et x 1,0g; Sirupus fl x 15,0g/50 mg; Amp.x 500 mg/5ml et x 1,0 g/5ml; Trinklosung.x 1,0 g/10 ml; Flastitine – sachet x 700 mg.
 

Реклама