Cefaclor

Действие:

Има добра ентерална абсорбция – около 80% от орално приетата доза. Храната забавя абсорбцията, но не променя тоталната абсорбция. Максимална серумна концентрация се получава между 30-ата и 60-ата минута от приемането. Плазменият му полуживот е от 36 – 54 min. Ниво на свързване с плазмените протеини около 25%. Цефаклор дифузира добре в тъканите и биологичните течности и достига терапевтични концентрации в жлъчката, бронхите, бъбреците, слюнката, сълзите, средното ухо и интерстициалните течности. Не е известно дали преминава трансплацентарно и в майчиното мляко. В организма не се метаболизира. Излъчва се непроменен с урината 60 – 85% през първите 8h и по-слабо с жлъчката.

Показания: Прилага се при моно- или полимикробни инфекции, причинени от чувствителни на него микроорганизми: пикочни инфекции, инфекции на бронхо-пулмоналната система, на жлъчните пътища, на средното ухо и други, с изключение на менингеални инфекции.

Особености на приложение: Прилага се перорално в доза 750mg , разпределена в 3 приема през 8 h - по 1 капсула от 250 mg. При тежки случаи може да се даде по 500 mg три пъти дневно през 8 h. На кърмачета и деца се дава по 20 - 40 mg/kg/24h, разпределена в три приема. При ХБН не е необходимо да се редуцира дозата, ако креатининовия клирънс е над 0,67 ml/s,когато е под 0,67 ml/s дозата се редуцира на 1/3, а когато е под 0,16 ml/s - на ¼.

Странични ефекти: Храносмилателни смущения: гадене, повръщане, диарии. Алергичин прояви, кожни ерупции, фебрилни реакции, транзиторно повишаване на трансаминазите, рядко тромбоцитопения и еозинофилия. При комбинация с аминогликозиди и мощни диуретици се повишава нефротоксичността му.

Противипоказания: При алергия към цефалоспорини, по време на бременност и лактация.