Cefazoline (DCI)

Синоними: Cefazolin (Balkanpharma), cefazolin (Sopharma), Kefzol (Lilly), Cefamezin (KRKA), Cefazuline (Panpharma), Cefacidal (Allard), Ancef (Smith Kline & French), Cefazol (Eczacibasi), Cerazolin”Biochemie” (Biochenie).

Лекарствени форми:

Дейстивие:

Показания:

Обичайна дозировка:

Особености на приложение и дозиравка:

Особености на употреба:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Свръхчувствителност към цефалоспорини.
Както при останалите цефалоспоринови препарати.
Разтворите за мускулно инжектиране се приготвят като към 1,0 g цефазолин се добавят 3ml двойно дестилирана вода, респективно 0,5% разтвор за лидокаин. За венозна перфузия 500 mg се разтварят в 100ml физиологичен разтвор или 5% разтвор на глюкоза. Продължителността на инфузията е 20 – 30min.
Цефазолинът се прилага дълбоко мускулно и венозно струйно или във венозна перфузия. Средната дозировка на цефазолина е 0,5 – 1,0 g на всеки 8 h. В зависимост от теежстта на инфекцията тази дозировка може да бъде повишена до 6,0 g/24h. На деца и кърмачета се прилага i.m. или i.v. по 20 – 50 mg/kg/24h. При ХБН дозировката се адаптира съобразно стойностите на креатининовия клирънс – когато клирънсът е между 0,66 и 0,33 ml/s, се внася 25% от дневна доза, разпределена в 2 инжекции през 12h, а когато е между 0,33 и 0,08ml/s, се инежктира само 10% от дневната доза.
3,0 – 4,0 – 6,0 mg/kg/24h разпределени в 3 – 4 приема.
Прилага се при инфекции на бронхо-пулмоналната ситема, при инфекции на бъбреците и пикочните пътища, при инфекции на жлъчката, на костите и и ставите, при ендокардите и септицемии. Поради слабата му дифузия в ликвора не е подходящ за лечение на менингити.
Антибактериалният спектър на цефазолина обхваща: стафилококи, включително и пеницилиназапродуциращи, стрептококи с изключение на стрептококи от група D, пневмококи, дифтерийни бацили, клостриди, Esch.coli, Klebsiella, Proteus mirabilis, гонококи, салмонели, шигели, менингококи. Резистентни са :индол-позитивни щамове на Proteus, Enterobacter, Pseudomonas, Serratia, Providencia, Acinetobacter. С него се постига четири пъти по-висока плазмена канцентрация в сравнение с цефалотина, а така също и по-висока концентрация в жлъчката, когато няма обструкция на жлъчните пътища. Терапевтични нива се достигат и в плевралната, асцитната и синовиалната течност. Дифузията на на цефазолина в церебро-спиналанта течност е слаба. Плазменият му полуживот е около 100min. С плазмените протеини се свързва в 85 – 90%. Не се метаболизира в организма. Излъчва се в активна форма до 80% за 24 h с урината и незначително количество с жлъчката.
Amp.x500mg et x 1,0g pro inj.i.m., i.v.;Fl.x 2,0g pro i.v.infus.; Fl.x 5,0 g pro infus.i.v.
 

Реклама