Cefipime (DCI)

Синоними: Maxipime (Bristol-Myers Squibb), Axepim (Bristol-Myers Squibb – France).

Лекарствени форми: Fl.(pulvis) x 500 mg, x 1q0 g et x 2q0 g pro inj. i.v. et i.m.

Действие: Cefipime е основен представител на нова генерация цефалоспорини – четвърта. Характеризира се с много широк спектър на антибактериална активност, който обхваща най-честите Gram (+) бактерии, причинители на тежки инфекции и бактериемии и на някои полирезистентни Gram (-) причинители на нозокомиални инфекции. В химическо отношение се характеризира с наличие на 3-кватернерна амониева група в молекулата на 7-амино-цефалоспорановата киселина, което води до значително разширяване на антибактериалния спектър.

Механизмът на действие и високата бактерицидна активност на цефепима се определя от взаимодействието на 4 основни фактора:

  • По-бърза пенетрация през клетъчната стена на Gram (-) бактерии
  • Висока стабилност спрямо бета-лактамазите
  • Висок афинитет и елективно действие спрямо основните пеницилин – свързващи протеини
  • По-малък риск от селекциониране на резистентни мутанти
  • , отколкото тази на цефалоспорините от трета генерация (15 пъти по-бързо от цефотаксима /клафуран/, цефтриаксона /росефин/ и цефтазидима /фортум/). Бързата пенетрация през външната клетъчна стена намалява значително възможността за хидролиза на антибиотика от бета-лактамазите.

    , продуцирани от бактериите. Тя се дължи на ниския му афинитет на свързване към бета-лактамазите, който е 20 пъти по-нисък от този на цефтазидима, над 1000 пъти по-нисък от този на цефотаксима и над 2000 пъти по-нисък от този на цефтриаксона. Стабилността на сефепима спрямо действието на бета-лактамазите обяснява високата му активност срещу микроорганизми, резистентни на другите бета-лактамни антибиотици.

    (PBP), които са важни ензими в биологията на микробната клетка, тъй като катализират крайните етапи от синтезата на пептидогликана и формирането на бактериалната стена. Високият афинитет на цефепима към основните PBP има особено значение за неговата бактрицидна активност. Това се отнася особено за афинитета му към PBP2, които са свързани с поддържане морфологията на Gram (-) бактерии и тяхната инактивация от цефепима води до формиране на L – форми на бактериите (сферопласти, протопласти).

    . Ниският свързващ капацитет на цефепима към бета-лактамазите, чието производство от микроорганизмите е кодирано хромозомно или екстрахромозомно чрез плазмиди или транспозони, обяснява по-ниския риск от развитие на резистентни щамове.

Цефипим има нисък потенциал за развитие на кръстосана резистентност с други бета-лактамни антибиотици.

Антибактериалния спектър на цефепим обхваща следните микроорганизми:

  • Gram (+) аероби
  • Gram (-) аероби
  • Анаероби
  • Резистентни:
  • : стафилококи включително бета-лактамаза продуциращи, бета-хемолитични и зеленеещи стрептококи, пневмококи.

    : Pseudomonas aeruginosa,Esch.coli, Klebsiella, Enterobacter, Proteus, Acinetobacter, Campylobacter jejuni, Gardnerella jejuni, Gardnerella vaginalis, Haemophilus ducreyi, Haemophilus parainfluenzae, Legionella, Morganella morganii, Moraxella catarrhalis, Neisseria meningitides, Providencia, Serratia, Salmonella, Shigella, Yersinia enterocolitica.

    : Bacteroides, Clostridim perfringens, Fusobacterium, Mobiluncus, Peptostreptococcus, Veilonella.

    meti-R стафилококи, Enterococcus faecalis, Pseudomonas maltophilia, Clostridium difficile, Bacteroides fragiles, Listeria monocytogenes.

Стойностите на MIC, които се използват за определяне чувствителността на микроорганизмите към цифипим са: MIC = 8 µg/ml - чувствителни (S); MIC = 16 µg/ml - интермидиерна чувствителност (I) и MIC = 32 µg/ml – резистентни (R). Критичната точка за повечето патогени е 8 µg/ml.

Фармакокинетиката не цефепима има линеарен характер при дози от 250 mg до 2,0 g, венозно и 500 mg до 2,0 g при мускулно инжектиране и тя не варира в течение на времето. При мускулно инжектиране резорбцията му е бърза и пълна и максимални серумни концентрации от 12,5 µg/ml при доза 500 mg и 25,9 µg/ml при доза 1,0 g се достигат след 1 h. Един час след венозна инфузия на дози от 500 mg, 1,0 g и 2,0 g тези серумни концентрации са съответно – 21,6 µg/ml, 44,5 µg/ml и 85,8 µg/ml. Плазменият му полуживот е средно 2 h. Средният обем на разпределение е 18 l. С плазмените протеини се свързва слабо – 16 до 20 %, което е една от причините за добрата му пенетрация в тъканите и биологичните течности. Концентрацията му във възпалителните инфилтрати се движи около 80 % от тази на плазмената, в асцитната течност е 66 %, в белодробната тъкан – от 58 до 65 % от плазмената. Пенитрацията на цефепим в цереброспиналната течност е добра – 36 % при невъзпалени менинги и 56 % при менингити, което показва, че той е подходящ за лечение на най-честите бактериални менингити. Бактерицидната концентрация в тъканите и телесните течности се задържа в продължение на 12 h, което позволява денонощната доза да се разпределя в 2 апликации. В майчиното мляко се откриват следи от цефепим. Елиминира се предимно с урината чрез гломерулна филтрация непроменен в 85 % от приетата доза.

Показания: Прилага се за лечение на заболявания с бактериемия, септични състояния, тежки пневмонии и инфекции на дълбоките дихателни пътища (комплицирани и некомплицирани), усложнени и неусложнени инфекции на бъбреците и пикочните пътища, перитонити, жлъчни инфекции, инфекции при неутропенични болни, бактериални менингити, гинекологични инфекции, инфекции на кожата и кожните структури.

Особености на приложение и дозировка: При бронхо-пулмонални инфекции и некомплицирани пиелонефрити се прилага венозно или мускулно по 1,0 g два пъти дневно. При тежки инфекции като септицемии, бактериемии, пневмонии, комплицирани пикочни инфекции и инфекции на жлъчния мехур и жлъчните пътища се прилага по 2,0 g венозно 2 пъти дневно. При имуносупресирани и неутропенични пациенти и при тежки инфекции с Pseudomonas се прилага по 2,0 mg/8 h венозно. При пациенти с ХБН дозировката трябва да се ажустира съобразно стойностите на креатининовия клирънс. При пациенти, включени в програма на хрониодиализа, цефипимът се прилага в дози както при другите пациенти, но през ден.

В детската възраст дозировката все още не е напълно уточнена. На деца от 2 до 2 месеца може да се приложи доза от 30 mg/kg телесна маса на 12 h или на 8 h. При деца над 2 месеца се дозира по 50 mg/kg/12 h в продължение на 10 дни венозно. При септицемии и бактериални менингити се прилага по 50 mg/kg/8 h за7-10 дни. При деца с телесна маса над 40 kg се прилага дозировката за възрастни.

Особености на употреба: разтворът на венозно приложение се приготвя с вода за инжекционни разтвори, физиологичен разтвор или 5 % разтвор на глюкоза, като към флаконите от 500 mg се прибавя по 5 ml от разтворителя, а към флаконите от 1,0 и 2,0 g – 10 ml. За мускулна употреба се разтваря с 1 % или 0,5 % разтвор на лидокаин. Приготвените разтвори са трайни 24 h при стайна температура или 7 дни в хладилник.

Венозно се инжектира бавно за 3 – 5 min или във венозна перфузия.

Взаимодействие с други лекарства: Не трябва да се смесва с разтвори на метронидазол , ванкомицин, гентамицин, тобрамицин и нетилмицин. Ако се налага комбинирана терапия с някои от тях, всеки от тези антибиотици се прилага отделно поради риск от нежелани in vitro взаимодействия.

Странични ефекти: Най-често се наблюдават диарии и зачервяване на кожата. По-рядко възникват пруритус, уртикария, треска, гадене, повръщане, кандидоза на устната кухина, флебити и тромбофлебити след венозно приложение, болки и възпаление на мястото на мускулното инжектиране, главоболие, парестезия Изключително рядко се наблюдава псевдомембранозен колит

Противопоказания: Свръхчувствителност към цефалоспоринови антибиотици и към L-Arginine. В 5 - 10 % от случаите може да има кръстосана алергия с пеницилин. 

 

Реклама