Cefotiam (DCI)

Синоними:

Лекарствени форми: Pansporine – fl. x 1,0 g + amp. x 3,0 ml Sol. Lidocaini 2 % pro inj. i.m., fl. x 1,0 g + amp. x 10 ml Aqua ad inj. i.v.; fl. x 500 mg + amp. x 5 ml Aqua ad inj. pro inj. i.m. et i.v.; Halospor – fl. x 500 mg + amp. x 2,5 ml Sol. Lidocaini 2 % pro inj. i.m., fl. x 1,0 g + amp. x 3 ml Sol. Lidocaini 2 % pro inj. i. m., fl. x 500 mg + amp. x 5 ml Aqua pro inj. i.v., fl. x 1,0 g + amp. x 10 ml Aqua pro inj. i.v., fl. x 2,0 g + fl. x 75 ml Aqua pro infuse. i.v.

Действие: Цефотиам е полусинтетичен бета-лактамен антибиотик от групата на цефалоспорините от трето поколение с бактерициден тип на действие и широк антибактериален спектър, който обхваща следните чувствителни видове:

  • Gram (- ) бактерии (MIC = 0,05 - 1µg/ml) – ентеробактерии: Esch. Coli, Klebsiella, Proteus mirabilis, morganii et rettgeri, Providencia, Citrobacter freundii, Salmonella, Shigella, Yersinia enterocolitica ; Haemophilus influenzae ;

  • Gram (- ) коки: гонококи и менингококи;

  • Gram (+ ) коки: стрептококи от група А и В, златисти стафилококи, с изключение на meti-R щамове, пневмококи.

    • Непостоянно чувствителни:

      Резистентни на цефотиам са: Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter, стрептококи от група D, meti-R златисти стафилококи, Bacteroides.

      Около 40 % от внесеното количество цефотиам се свързва с плазмените протеини. Цефотиамът прониква добре и достига ефикасни терапевтични концентрации в тъканите на ото-рино-ларингологичния апарат, бронхите, сливиците, жлъчния мехур и жлъчката, в бъбреците, простата, матката, костите. Установява се и в плацентата и майчиното мляко. Не се метаболизира в организма и се излъчва непроменен в около 55 % с бъбреците, чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция, а останалото количество, вероятно с фекалиите.

      Показания: Прилага се за лечение на тежки инфекции, причинени от чувствителни на цефотиам микроорганизми: инфекции на бронхо-пулмоналната система, в оториноларингологията, инфекции на бъбреците и пикочните пътища, инфекции на меките тъкани, на костите и ставите, септицемия.

      Особености на приложение и дозировка: Средната дозировка е 1,0 – 2,0 g/24 h, разпределена в 4 инжекции. При тежки случаи дневната доза може да се повиши до 4,0 – 6,0 g, разпределена в три или четири инжекции. При ХБН дозата се адаптира съобразно стойностите на креатининовия клирънс: при стойности от 1 до 0,5 ml/s се инжектира по 1,0 – 2,0 g/24 h, при стойности от 0,5 до 0,16 ml/s – по 0,5 – 1,0 g/24 h и при стойности под 0,16 ml/s – по 250 – 500 mg/24 h. Цефотиамът се диализира частично, поради което на хемодиализирани пациенти се инжектира в края на диализния сеанс единична доза 0,5 – 1,0 g. При деца, кърмачета и новородени се дозира по 50 – 100 mg/кg за 24 h, разпределени в 4 апликации.

      Особености на употреба: За мускулно инжектиране един флакон от 1,0 g се разтваря с 3 ml 2 % разтвор на лидокаин. Флаконите от 500 mg панспорин се разтварят с 2 ml вода за инжекционни разтвори, когато се прилага мускулно. За венозно инжектиране флаконите от 500 mg се разтварят с 5 ml, а тези от 1,0 g – с 10 ml вода за инжектиране. Венозното инжектиране може да стане струйно или в перфузия с физиологичен разтвор, 5% и 10 % глюкоза, разтвор на Рингер, 10 % разтвор на декстран.

      Странични ефекти: Кожни алергични прояви. Диспептични прояви – гадене, повръщане, диария. Транзиторни хематологични прояви, главно еозинофилия. Чернодробни и бъбречни прояви – повишаване на трансаминазите, алкалната фосфатаза, ЛДХ и серумната концентрация на креатинина. При болни с ХБН може да се развият прояви на метаболитна енцефалопатия – нарушения на съзнанието, конвулсивни кризи и други.

      Противопоказания: Бременност, лактация, свръхчувствителност към цефотиам.

      Serratia marcescens, Proteus vulgaris, Enterobacter, Clostridium perfringens, Listeria monocytogenes.
      Pansporine (Takeda), Halospor (Novartis).
       

      Реклама