Cefoxitine (DCI)

Синоними: Mefoxin (MSD), Boncefin (Alkaloid).

Лекарствени форми: Pulvis pro usu parenteralis fl. 15 ml = 1,0 g pro inj.i.v., 24 ml = 2,0 g pro inj.i.v. et 120ml = 2,0 g pro infuse.i.v.; Fl. 7ml = 1,0 g + amp.x 2 ml sol.Lidocaini 1% pro inj.i.m.

Действие: Цефокситинът е полусинтетичен антибиотик от групата цефалоспорините от втора генерация. Той има бактирицидно действие, като потиска синтезата на клетъчната стена на бактериите. Антибактериалният му спектър е твърде широк и обхваща голям брой Gram (+) и Gram (-) аерби и анаероби. Чувствителни на мефоксин са множество Gram (+) и Gram (-) коки, продуциращи бета-лактамази и резистентни на пеницилин и някои от другите цефалоспорини. От аеробните бактерии чувствителни са следните са следните Gram (+) коки: стафилококи, в това число и коагулазопозитивните и коагулазонегативните щамове, както и продуциращите пеницилиназа неметицилино резистентни щамове, бета-хемолитични стрептококи от група А и В, пневмокои, другите стрептококи с изключение на стрептококите от групата D, Gram (-) коки: гонококи и менингококи. От Gram (-) бактерии чувствителни са: Esch.coli, Proteus mirabilis, vulgaris, rettgeri et morganii и идол-позитивни щаомве на Proteus, Haemophilus influenzae, Providencia, Salmonella и Shigella. От анаеробните чувствителни са: пептококи, пептострептококи, клостридии, Propionibacterium acnes, Bacetroides fragilis, фузобактерии. Резистентни на мефоксина са Pseudomonas, стрептококи от група D, стафилококи, резистентни на метицилин, Citrobacter, Enterobacter, Listeria monocytogenes.

Максимална серумна концентрация след венозно инжектиране се получава до 2 - 3 min. С плазмените протеини се свързва в 65 – 80%. Плазменият му полуживот е 45 min. При болни с ХБН и клирънс на креатинина от 0,5 до 0,16 ml/s плазменият му полуживот е над 6 h, а при клирънс под 0,16 ml/s е над 13 h. Има добра дифузия в екстрацелуларните течности, в синовиалната и перикардната течност, в плеврален излив, храчките, жлъчката, майчиното мляко, амниотичната течност, в белите дробове, сърцето и костите. Излъчва се непроменен през бъбреците и урината.

Показания: Прилага се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни на цефокситин микроорганизми с изключение на менингити.

Особености на приложение и дозировка: Мефоксин се прилага само парентерално – венозно или мускулно. Инжектира се обикновено по 1,0 – 2,0 g на всеки 8 h, което прави 3,0 – 6,0 g/24h. При болни с ХБН се прилага началната доза от 1,0g или 2,0g , след което дозировката се ажустира съобразно стойностите на креатининовия клирънс: при клирънс между0,8 и 0,5 ml/s дозата е 1,0 – 2,0 g/8h или 12h; между 0,5 и 0,16 ml/s - по 1,0 – 2,0 g/12h или 24 h; между 0,16 и 0,08 ml/s – по 0,5 – 1,0 g/12h или 24h и под 0,08 ml/s – по 0,5 – 1,0 g на всеки 24h и 48h.

Особености на употреба: За венозно инжектиране 1,0 g мефоксин се разтваря с 2 ml стерилна вода за ингекционни разтвори, но за предпочитане е да се направи с 10 ml стерилна вода. Инжектира се бавно, за 3 – 5min. Може да се приложи и във венозна перфузия, като в този случай разтворът се разрежда с физиологичен разтвор, с 5% или 10% разтвор на глюкоза, с разтвор на Ринегр, с 5% разтвор на натриев бикарбонат, с 2,5%,5% или 10% разтвор на манитол. Да не се смесва с други антибиотици в една банка! За мускулно инжектиране флаконът от 1,0 g мефоксин се разтваря с 2 ml 1% разтвор на лидокаин или стерилна вода за инжекционни разтвори.

Странични ефекти: При мускулно инжектиране може да има болезненост и уплътняване на мястото на инжектирането, а при венозно приложение може да се развие локален тромбофлебит. Най-чести са алергичните реакции – уртикария, макуло-папулозен обрив по кожата, еозинофилия, анафилактични реакции. По време на лечението или след него може да се развие псевдомембранозен колит. Наблюдават се транзиторни покачвания на трансаминазите, ЛДХ, алкалната фосфатаза и иктер. Рядко се развиват хематологични прояви – гранулоцитопения, хемолитична анемия, тромбоцитопения.

Противопоказания: Алергия към цефалоспорини, по време на кърмене.

 

Реклама