Ceftazidime (DCI)

Синоними: Fortum (Glaxo), Mirocef (Europharm), Tolycar (Jugoremedja), Kefadim (Lilly), Tazidime (Lilly). Amp.x 500, x 1,0 g et x 2,0 g.

Лекарствени форми:

Действие:

При мускулно инжектиране максималната серумна концентрация се получава след 1h. При венозна перфузия пикови серумни нива се получават след 20 – 30min. Плазменият му полуживот е 180 min. Нивото на свързване с плазмените протеини е слабо – под 10%. Преминава диаплацентарно. Не се метаболизира в организма. Излъчва се изцяло с урината, като 88% от инжектираната доза се отделя през първите 24h под активна форма.

Показания:

Обичайна дозировка

Особености на приложение и дозировка:

Креатининов клирънс ml/s

Препоръчвана доза

Честота на приема

0,83 - 0,51

1,0 g

на 12h

0,50 – 0,26

1,0 g

на 24 h

0,25 – 0,10

500 mg

на 24 h

Под 0,08

500 mg

на 48 h

При пациенти, включени в програма на хемодиализа началната доза е 1,0 g, последвано от 1,0 g след всеки диализен сеанс.

При новородени и бебета до 2 месеца се пирлага по 25 – 60 mg/kg/24h, разпределена в два приема. При деца над 2 месеца с едозира по 30 – 100 mg/kg/24h, разпределена в 2 – 3 приема, венозно или мускулно.

Цефтазидимът може да се прилага комбинирано с други антибиотици като аминозиди, ванкомицини и клиндамецин при тежки инфекции, особено при болни с компрометиран имунитет.

Особености на употреба :

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Свръхчувствителност към цефалоспорини и пеницилинови препарати, особено у болни с ХБН. Сефтазидим трябва да се прилага предпазливо през първите три месеца на бременността и по време на кърмене.
Има много добра поносимост. Рядко алергични реакции.
Цефтазидимът не бива да се смесва в една спринцовка или флакон с аминогликозиди.
Разтворите за мускулно и венозно приложение се приготвят като към един флакон от 90 mg се вкарва 1 ml вода з априготвяне на инжекционни разтвори, към 500 mg – 2 ml и към флакон от 1,0 g - 3 ml. За венозна перфузия всеки грам цефтазидим се разрежда с 25 ml физиологичен разтвор, 5% разтвор на глюкоза или с разтвор на Рингер. Не се препоръчва смесването му с бикарбонатни разтвори поради намаляване на активността му!
Прилага се венозно или мускулно в дневна доза 1,5 – 3,0 g, разпределена в три приема. При особено тежки случаи дневната доза може да се повиши до два пъти по 2,0 g, а при менингити – по 2,0 g на всеки 8 h. При пациенти с ХБН дозировката се адаптира съобразно стойностите на креатининовия клирънс както е показано на таблицата:
: 3 х 0,5 – 1,0 g/24h i.v.,i.m.
Прилга се при тежки инфекции на бъбречните и пикочните пътища, при абдоминални инфекции, сепсис, ендокардити, инфекции на меките тъкани и менингити, причинени от Pseudomonas aeruginosa , и други инфекции, но с изключение на тези, причинени от Listeria monocytogenes.
Цефтазидим е най-активният представител на групата на цефалоспорините от ІІІ генерация по своята резистентност спрямо механизмите на инактивация от микроорганизмите и по силно изразения си бактерициден ефект спрямо Pseudomonas aeruginosa, по добрата си тъканна проницаемост, специално в менингите и много добра поносимост. Освен Pseudomonas, чувствителни на цефтазидим са: индол-позитивни щамове на Proteus, Esch.coli, H.influenzae, Klebsiella, Seratia, Enterobacter, Citrobacter, Salmonella, Shigella, Haemophilus influenzae, Neisseria, Branhamella catarrhalis, Bordetella pertusis, Pasteurella multocida, Yersinia enterocolitica, Streptococcus piogenes, Streptococcus pneumoniae, Sterptococcus anaerobies, Staphylococcus aureus, Peptococcus, Peptostreptococcus faecalis, meti-R стафилококи, Listeria monocytogenes, Clostridium difficile, Campylobacter.
 

Реклама