Cibenzoline (DCI)

Синоними: Cipralan (UPSA).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Тежка сърдечна недостатъчност, АV блок ІІ – ІІІ степен, би- , трифасцикуларен блок, бременност. При ХБН дозировката да се съобразява със стойностите на креатининовия клирънс. При тежки чернодробни увреждания да се прилага внимателно, под контрола на чернодробните проби.
Смущения в проводимостта главно при възрастни пациенти. Настъпването на АV блок ІІ – ІІІ степен налага прекъсване на лечението. Разширяването на QRS комплекса над 25% от изходните стойности е показател за редуциране на дозировката. При болни с тежка кардиопатия може да се развие сърдечна недостатъчност и аритмията да се влоши. Може да се наблюдават неврологични прояви – тремор, вертиго. Гстро-ентистинални смущения – гадене, повръщане, епигастрална болка, диария. Рядко астения, смущения в зрението.
Противопоказано е комбинирането му схинидин, амиодарон, бепридил и соталолпоради диска от настъпването на потенциално фатални “torsades de pointes”. При едновременно пирложение с хепарин да не се смесват в една спринцовка – преципитация!
За купиране на камерна пароксизмална тахикардия, камерна ексистолия и надкамерна пароксизмална тахикардиясе пирлага по 1 mg/kg бавно венозно, най-малко за 2 min. При възрастни хора и при тежки кардиопатии се препоръчва тази доза да се внесев две отделни нжекции по 0,5 mg/kg през интервал от 5 min. След купиране на пристъпа се продължава с венозна инфузия на 8 mg/kg/24h. За профилактика на камерни и надкамерни аритмии и пароксизмални тахикардии се прилага перорално в дневна одза 260 – 390 mg,разпределена в два или три приема по една таблетка.
Камерни аритмии, главно след пресен инфаркт на миокарда, суправентикуларнапароксизмална тахикардия, профилактика на камерни и надкамернитахикардии и аритмии, за поддържане на синусов ритъм след проведена регуларизация при предсърдно трепетне и мъждене.
Цибензолинът е антиаритмично средство, което спада главно към клас І по класификацията на Vaughan-Williams, но притежава и някои свойства на антиаритмичните препарати от клас ІІІ и ІV. Той няма алфа и бета блокиращ ефект. Показва слаб негативен инотропен ефект, без отражение върху останалите хемодинамични параметри. Цибензолинът предотварятва скъсяването на продължителността на акционния потенциал на сърдечните кретки по време на хипоксия. Това протективно действие показва, че той може ад бъде полезен при лечението на аритмии, свързани с миокардна исхемия. сЛед венозно инжектиране цибензолинът удължаав времето на провежадне на системата но His-Purkinje и в камерите, без да променя съществено времето на провежадне в предсърдията и AV възела. Времето на лепореполяризация на камерите не се променя или се удължава леко. Предсърдният, АV и камерният рефрактарен период се ровлияват слабо от цибензолина, но при някои пациенти се се установява удължаване на релативния рефрактерен период. Цибензолинът блокира в повечето случаи антероградното и ретроградното провеждане на допълнителното снопче. Приет перорално, се абсорбибра добре и достига максимална плазмена концентрация1,5 – 2 h след приемането. Елиминира се бързо и напълно до 24-ия час след внасянето , като 60% от приетото количество се излъчва непроменен с урината.
Amp.x 100 mg/10ml; tabl.x 130 mg.
 

Реклама