Cloxacillin (DCI)

Синоними: Cloxacillin (Balkanpharma), Orbenine (Beecham)

Лекарствени форми: Cloxacillin –caps. 250mg et x 500mg, granul pro susp. fl. x 40ml (25mg/ml), fl. x 250mg, x 500mg pro inj. i.m. i.v., fl. x 250mg, fl. x 500mg, x 1g pro inj. i.m., fl. x 1g pro inj i.v.

Действие:

Клоксацилинът не се разрушава от стомашния сок и се абсорбира добре от лигавицата на храносмилателния тракт. Максимални серумни концентрации се получават при перорално приемане след 1 час, а при i.m. инжектиране – след 40 мин. В края на 20-минутна венозна инфузия на 2g.клоксацилин серумната му концентрация е приблизително 280 mg/l. Полуживотът му е 45 мин. при пациенти със запазени бъбречни функции. С плазмените протеини се свързва до 90%.Дифузира в костната тъкан, в синовиалната течност, във феталната кръв и в амниотичната течност. Елиминира се под активна форма главно с урината и значително по-малко (10%) с жлъчката.

Показания

Особености на приложение и дозировка

Разтворите за мускулна и венозна употреба се приготвят ex tempore. Съдържимото на флакона за мускулно инжектиране се разтваря с 5ml от приложения разтворител, като се разклаща до пълното му разтваряне и се инжектира веднага дълбоко мускулно. Останал неинжектиран разтвор трябва да се изхвърли.

Съдържимото на флакона за венозно инжектиране се разтваря с 16ml вода за приготвяне на инжекционни разтвори, след което се разрежда в 100ml изотоничен разтвор на NaCl или в Serum glucosae 5% и се внася чрез перфузия за 60 мин.

Разтворите за мускулно и венозно приложение не бива да се смесват с разтвори на други медикаменти. За приготвяне на суспенсията към гранулите във флакона се прибавя 50ml вода (125mg/5ml).

Странични ефекти:

Прояви от стомашно-чревния тракт – гадене, повръщане, диария,. Рядко се наблюдава умерено повишение на аминотрансферазите и по изключение хепатит с иктер. Възможно е развитие на остра имуноалергична интерстициална нефропатия. Наблюдавани са реверзибилни хематологични реакции – анемия, левко- и тромбоцитопения.

Взаимодействия с други лекарства:

Противопоказания:

Алергия към пеницилини.
Клоксацилинът е несъвместим с разтвори на аминокиселини, мастни емулсии и с кръв за трансфузиране.
Алергични прояви – треска, уртикария, еузинофилия, оток на Квинке, рядко анафилактичен шок.
: На възрастни и деца над 12 години се прилага per os по една капсула от 500mg/6h, за предпочитане половин час преди ядене. При тежки инфекции се прилага мускулно или във венозна перфузия по 50-100mg/kg/24h. На деца се прилага в дневна доза 25-50mg/kg, разпределена в 4 приема. При бъбречна недостатъчност не е необходимо да се редуцира дозировката.
: Приложението му е ограничено главно при инфекции, причинени от стафилококи: пневмонии, белодробни абсцеси, остиомиелити, ендокардити, менингити, септични състояния. Може да се приложи за краткотрайна превантивна терапия при някои хирургични интервенции, свързани с висок риск за стафилококова инфекция – сърдечно-съдови операции, ортопедични интервенции и други.
Клоксацилинът е бета-лактамен антибиотик от групата на полусинтетичните пеницилиназаустойчиви М-пеницилини (изоксазолилпеницилини). Неговият антибактериален спектър обхваща: стафилококи, продуциращи или не пеницилиназа, с изключение на стрептококите от група D. Той превъзхожда оксацилина по действие срещу резистентни стафилококи, но е по-слабо активен от пеницилина по отношение стрептококи и Gram (+) анаеробни коки.
 

Реклама