Co-Beneldopa (DCI)

Синоними

Лекарствени форми

Действие

Показания

Странични ефекти

Взаимодействие с други лекарства

Противопоказания

Особености на приложение и дозировка

: Лечението с Madopar трябва да се индивидуализира в зависимост от стадия на заболяването, наличието на придружаващи заболявания и общото състояние на пациента. При всички случаи обаче се започва с ниска дозировка, която постепенно се увеличава в зависимост от терапевтичния отговор и поносимостта. При болните в ранен стадий на болестта на Паркинсон лечението се започва с 1 капсула мадопар “62,5” 3 - 4 пъти дневно. В случаите на тежък паркинсонизъм се назначава двойна по-висока доза. При добра поносимост денонощната доза се увеличава през 2 – 3 дни с по 1 еднократна доза. Обикновено оптимален терапевтичен ефект се получава при денонощна доза 400 - 800 mg леводопа и 100- 200 mg бенсеразид в 3 или повече приема. За подбор на оптималната доза понякога се необходими 4 – 6 седмици. Галеничната форма Madopar HBS се използва при случаите когато има големи флуктуации в плазмената концентрация на леводопа и при болни с изразени симптоми на заболяването през нощта, тъй като тази форма на препарата осигурява непрекъснато контролируемо освобождаване на действащото вещество. Индивидуалният подбор на дозата на Madopar HBS трябва да става бавно и щателно, като интервалът между измененията в дозата не трябва да бъде по-малко от 3 дни.
: Пациенти под 25 годишна възраст. Трябва да се прилага предпазливо при тежки сърдечно-съдови, чернодробни и бъбречни заболявания, тиреотоксикоза, феохромоцитома.
: Невролептиците са антагонисти на мадопар. Резерпинът също намалява ефекта на леводопа. Леводопа усилва ефекта на антихипертензивните средства. При едновременно приложение с инхибитори на МАО тип А могат да възникнат хипертензивни кризи.
: Рядко се наблюдава анорексия, гадене и повръщане. В отделни случаи може да възникнат ритъмни нарушения и ортостатична хипотония. В хода на продължителното лечение може да се наблюдават хиперкинезия, миоклония на лицевата мускулатура, психични разстройства и психотични реакции, особено у старите хора. Понякога се развива транзиторно повишение на аминотрансферазите и на алкалната фосфатаза. Съобщава се за редки случаи на хемолитична анемия, а така също за умерена и транзиторна левкоцитопения и тромбоцитопения.
: Прилага се за лечение на всички форми на паркинсонизъм - болест на Parkinson, постенцефалитен и токсичен паркинсонизъм, с изключение на паркинсонизма от медикаментозен произход.
: Madopar представлява комбинация от Levodopa и инхибитора на допа-декарбоксилазата Benserazid в съотношение 4:1. Леводопа е физиологичен прекурсор на допамина. Внесен в организма той преминава, макар и частично, през хемато-енцефалната бариера и под въздействието на церебралната допа-декарбоксилаза се превръща в допамин, като по този начин коригира намалената му при болестта на Parkinson концентрация в стриопалидарната система . Успоредно с това обаче, приложеният самостоятелно per os леводопа започва да се метаболизира под въздействието на периферната допа-декарбоксилаза в допамин още в храносмилателния тракт, а след това и в кръвта, черния дроб и други органи. В резултат на това само една малка част от внесения леводопа преминава хемато-енцефалната бариера, което налага внасянето на големи дози, увеличаващи вероятността от появата на нежелани ефекти. Инхибиторът на допа-декарбоксилазата бенсеразид не преминава през хемато-енцефалната бариера и като блокира екстрацеребралното декарбоксилиране на леводопа дава възможност да се намали дозата му и да се предотвратят до голяма степен страничните му ефекти. Леводопа и бенсеразид се екскретират главно с урината.
: Madopar (Roche) – caps. = Levodopa 50 mg + Benserazid 12,5 mg, caps. = Levodopa 100 mg + Benserazid 25 mg, tabl. quadrisecab. = Levodopa 200 mg + Benserazid 50 mg, caps. HBS = Levodopa 100 mg + Benserazid 25 mg; Madopar (Galenica) – caps. = Levodopa 100 mg + Benserazid 25 mg, caps. = Levodopa 200 mg + Benserazid 50 mg.
: Madopar (Roche), Madopar (Galenica).
 

Реклама