Colistine (DCI)

Синоними: Colimicine (Roger Bellon).

Лекарствени форми: Tabl. x 1 500 000 UI; Fl. – amp. x 500 000 UI + amp. x 3 ml Sol. Na clorati isotonica; Fl. amp. x 3 ml. Sol. Na chlorati isotonica; Pulvis. Pro siupus fl. x 35,0 g.

Действие: Колимицинът е полипепдитен антибиотик от групата на полимиксини Е. Има бактерициден тип на действие. Неговият антибактериален спектър обхваща: Pseudomonas aeruginosa, Esch. coli, Klebsiella, Enterobakter, Slmonella, Shigella, Hemophilus, Bordetella, pertussis, Pasteurella, Citrobacter, Acinetobacter. Обикновено Gram (+) бактерии, Gram (-) коки, Proteus, Serratia, Providencia, анаеробните бактерии и микробактериите са резистeнтни.

Приет перорално, колимицинът се абсорбира много по слабо от чревната мукоза – само около 0,5 % от приетата доза и оставайки в лумена на червата действа антибактериално само локално – интралуминално. Елеминира се непроменен с фекалиите. Инжектиран мускулно, достига максимална серумна концентрация след 1 – 2 h. Не преминав в ликвора и трудно преминава фето – плацентарната бариера, в плевралната и синовиалните кухини. Не се метаболизира и се излъчва непроменен главно с урината.

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Особености на употреба:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Алергия към полимиксини, миастения, напреднала ХБН. 
При дневни дози над 10 000 000 UI може да се развие остра бъбречна недостатъчност, обикновено реверзибална след спиране на лечението. При предозиране – нервно-психични прояви – обърканост, перестезии, дезориентация. Може да се разкрият алергични реакции, налагащи спиране на лечението. При орално приложение може да има диспептични прояви: гадене, повръщане, диарии.
Да не се комбинира с аминогликозиди и цефалоспорини, защото се засилва нефротоксичният му ефект. При едновременно приложение с кураризиращи медикаменти се развива риск от нервно-мускулна блокада с парализа на дишането.
Разтворите за мускулно и венозно приложение се приготвят ex tempore с приложения разтворител. За венозна перфузия разтворът се разрежда с 5% глюкоза. Сиропът се приготвя ex tempore като във флакона се налива 80 ml преварена вода и се разклаща (една мeриална доза от 5 ml е равна на 250 000 UI).
При големи деца и възрастни със запазена бъбречна функция дневната доза на колимицина възлиза на 50 000 UI/kg за 24 h, внесена в 2 или 3 мускулни инжекции или в бавна интравенозна перфузия в продължение на 1 h, като дневната доза се разпределя в 3 перфузии. При кърмачета, новородени и недоносени се прилага по 50 000 – 100 000 UI/kg, разпределена в 2 или 3 мускулни инжекции или в бавни венозни инфузии. При ХБН дозировката се адаптира съобразно стойностите на креатининовия клирънс: когато той е над 0,5 ml/s се прилага по 30 000 UI/кg/24 h, между 0,5 – 0,8 ml/s – по 15 000 UI kg/24 h, а под 0,08 ml/s по 1 000 000 UI на вски два или три дни. При хемодиализирани пациенти се инжектира по 1 000 000 UI след всеки диализен сеанс. Перорално се прилага в дневна доза по 1 таблетка от 1 500 000 UI на 10 kg телесна маса, която дневна доза се разпределя в 3 или 4 приема. Продължителността на лечението не бива да надминава 7 дни. При кърмачета над 1 месец и деца per os се прилага по 250 000 UI/kg 24 h от сиропа.
Инжекционно – мускулно или венозно, се прилага за лечение на инфекции на бъбреците и пикочните пътища на гениталната система, при септицемии и менингити, причинени главно от чувствителни към него Gram (-) микроорганизми. Перорално се прилага при остри инфекциозни диарии.
 

Реклама