Cyclophosphamide (DCI)

Синоними: Cyclophosphamid (Germed), Cyclophosphamid Farmos (Bristol-Myers), Cyclophosphanum (Medexport), Endoxan-Astra (Astra med), Neosar for injection (Adria), Cytoxan (Bristol-Myers), Cyclostin (Farmitalia C. Erba).

Лекарствени форми: Drag x 25 mg et x 50 mg et 50 mg; Fl. x 100 mg, x 200 mg, x 500 mg et 1,0 g.

Действие: Циклофосфамидът спада към алкилиращите препарати, които могат да заместят водороден атом в друга молекула с алкилна група. Противотуморното му действие е свързано с образуване на многобройни напречни връзки в двойноспиралната молекула на ДНК в туморните клетки. Нарушават се репликацията и транскрипцията, спират митозите, получава се нестабилен растеж и загиване на клетката. Уврежда и мембранните функции на клетката. – транспортът на енергия и вещества. Най-чувствителни са клетките в така наречения критичен период на цикъла на деление – първата половина на фаза G1, началото и края на фаза S и фаза G2. Има и имуносупресивно действие, като намалява броя на имуноглобулин носещите В-лимфоцити. При определени условия обаче той повишава броя и активността на Т-лимфоцитите, които имат способността да ограничават и разрушават туморните клетки.

Циклофосфамидът има освен антитуморно и имуносупресивно действие, като намалява броя на В лимфоцитите, а в по-ниски дози повишава броя и активността на Т лимфоцитите. В по-високи дози потиска образуването на интерлевкин-2 (Т-клетъчния растеж фактор). Той упражнява потискащ ефект и върху няколко стадия на хуморалния отговор. Може да намали прекурсорната клетъчна популация, да блокира клетъчната полиферация по време на индуктивната фаза, да спре продуктивната фаза и да блокира вторичния имунен отговор. Той потиска отхвърлянето на трансплантирани органи. В зависимост от дозата може да прояви и имуностимулиращ ефект.

Приет перорално има вариращо начало на действие и пикова плазмена концентрация се достига за 1 h. При венозно приложение има бързо начало на действие с пикови концентрации на 15 – 30 min. Първата му метаболизация е чрез хепаталните оксидази до междинни метаболити, които се метаболизират допълнително до активни и неактивни метаболити. Времето на полуживот на циклофосфамида е 6 – 12 h при възрастни, а при деца 4,5 h. Ниските дози до 100 mg се абсорбират напълно в храносмилателния тракт, а високите (300 mg) – в 75 %. Алкилиращата активност на препарата е по-висока при перорално приемане. Свързва се с плазмените протеини 50 %. Метаболитите се излъчват главно с урината, като 5 – 20 % се елиминират непроменен.

Показания: Прилага се комбинирано с други цитостатици за индукционна и реиндукционна химиотерапия на малигнени хемеопатии и карциноми и за имуносупресивно лечение на имунни и автоимунни заболявания.

Прилага се за имуносупресивно лечение на имунни и автоимунни заболявания: идиопатичен нефрозен синдром, мембранозен гломерулонефрит, мембранопролиферативен гломерулонефрит, бързопрогресиращ гломерулонефрит, SLE, polyarteriitis nodosa, дерматомиозит, ревматоиден полиартрит, синдром на Goodpasture, myasthenia gravis, мултиплена склероза, грануломатоза на Вегенер и други.

Особености на приложение и дозировка: Най-често се прилага през 7 до 10 дни по 400 – 600 mg/m2 в бавна венозна капкова инфузия до обща курсова доза 8 – 10 g, рядко повече. Може да се прилага и ежедневно в по-малки дози – 100 – 200 mg m2 /24 h i.v. (4 mg/kg) бавно струйно. Per os се прилага по 80 – 100 mg/m2 /24 h (2 – 3 mg/kg) ежедневно. При ХБН дозировка му се редуцира 50 %.

Като имуносупресор се прилага в начална дневна доза 0,75 – 1,0 mg/kg телесна маса до овладяване активността на заболяването, но не по-продължително от 30 – 40 дни, след което се намалява с една трета до една втора. Пероралното имуносупресивно лечение се прекратява след нормализиране на болестните прояви. При липса на ефект от конвенционалните дози може да се прилага и пулсова терапия с циклофосфамид в доза 10 – 12 mg/kg, разтворен ex tempore в 250 ml физиологичен разтвор, венозно капково, еднократно. Пулс-терапията може да се повтори при нужда неколкократно през 7 – 14 дни.

Като имуносупресор при деца (най-често при нефрозен синдром) се прилага в дози 2,5 – 3 mg/kg/24 h за период 60 – 90 дни. При продължителност на лечението над 60 дни при момчета, честотата на олиго- и азоспермията се увеличава, а лечение над 90 дни води до стерилитет.

Особености на употреба: Разтворите за венозно приложение се приготвят ex tempore с апирогенна двойно дестилирана вода и се разреждат с физиологичен серум или 5 % разтвор на глюкоза – за капкова инфузия 500 – 1000 ml, а за струйно венозно вливане 40 – 60 ml. Има трайност 2 h.

Взаимодействие с други лекарства: Не се комбинира с алопуринол и тиазидни диуретици – увеличава се рискът от миелосупресия. Активността му се намалява при комбиниране с хлоралхидрат! Левкопеничната активност на циклофосфамида се увеличава при едновременното му приложение с барбитурати. Хлорамфениколът намалява хепаталната биотрансформация и съответно ефектът на циклофосфамида. Циклофосфамидът намалява плазмените нива на дигоксина и сукцинилхолина.

Странични ефекти: Безапетитие, гадене, повръщане, особено при комбинация с адриамицин. Левкоцитопения, по-рядко тромбоцитопения и анемия. Алопеция – слез 3 седмици от започване на лечението. Рядко се развиват: абактериален хеморагичен цистит, токсичен хепатит, белодробна фиброза, кардиотоксични прояви. У жените – аменорея, у мъжете – азооспермия.

Противопоказания: Костномозъчна хипоплазия, тежки увреждания на черния дроб, бъбреците и сърцето, кахексия, бременност, в терминалния стадий на заболяването.

 

Реклама