Dalfopristin (DCI)

Синоними: Synercid (Aventis).

Лекарствени форми: Суха субстанция за венозно инжектиране – Fl. x 150 mg et x 350 mg.

Действие: Synercid е антибиотик за венозно приложение – стрептограмин съставен от два полусинтетични деривата в отношение 30:70 – кинупристин и далфопристин, производни на пристинамицина. Стрептограмина циркулира в човешката плазма под формата на активни метаболити, два конюгирани метаболита за кинупристина и един, неконюгиран за далфопристина. Мястото на действие на стрептограмина са бактериалните рибозоми. Кинупристина потиска късната фаза на протеиновата синтеза, далфопристина – ранната. Този начин на действие е различен от механизмът на действие на бета-лактамите, аминоглюкозидите, гликопептидите, квинолоните, макролидите, линкозамините и тетрациклините, което обуславя липсата на кръстосана резистентност. Стрептограминът е активен срещу Enterococcus faecium (Vancomycin резистентни и мултирезистентни щамове), Staphylococcus aureus (methicillin резистентни), Streptococcus pyogenes. Не е активен срещу Enterococcus faecailis. Стрептограмина е активен in vitro и срещу други микроорганизми за които още не е установена клинична значимост: Corynebacterium jeikeium, Staphylococcus epidermidis, Streptococcus agalactiae. Компонентите на стрептограмина се свързват умерено с плазмените протеини. Проникването на непроменени кинупристин и далфопристин в блистерната течност е 19 % и 11 %, а заедно с метаболитите – 40 % от плазмените нива. Метаболизма на съставните части на препарата е неензимен и независим от цитохром P450. екскретира се предимно стилистика жлъчката и оттам с фецеса 75 – 77 %. С урината се екскретира 15 % кинупристин и 19 % далфопристин. При пациенти на перитонеална диализа нивата на кинупристина и далфопристина се увеличават съответно с 20 и 30 %. Не се диализират поради високото си молекулно тегло.

Показания: За лечение на тежки, животозастрашаващи инфекции предизвикани от Enterococcus faecim, резистентен на Vancomycin. Тежки и усложнени кожни инфекции предизвикани от Staphylococcus aureus (methicillin резистентен) и Streptococcus pyogenes.

Особености на приложение и дозировка: Обикновено се прилага в интравенозна инфузия за 60 min разтворен с 5 % глюкоза. Препоръчителните дози са:

Инфекция

Доза

Enterococcus faecium

7,5 mg/kg/8 h с продължи-

(резистентна на

телност според тежестта

Vancomycinе)

на инфекцията

Тежки и усложнени

7,5 mg/kg/12 h с минимал-

инфекции на кожата и

на продължителност 7

кожите структури

дни

Дозировката не се променя в детска възраст над 16 години. Не се налага промяна на дозата при пациенти с бъбречна недостатъчност и такива на перитонеална и хемодиализа. Дозата се редуцира при чернодробна недостатъчност, тъй като в тези случаи плазмената концентрация на далфопристина и кинупристина се увеличават съответно 180 % и 50 %. Разтворът за венозно приложение се приготвя в стриктни асептични условия с 5 ml декстроза 5 % или стерилна вода в концентрация 100 mg/ml. Флаконът се разклаща бавно и внимателно за да не се получи разпенване. Ако се получи пяна, се изчаква докато тя изчезне. Прилага се само бистър разтвор. В зависимост от теглото на пациента разтворът се разрежда допълнително до 250 ml с приблизителна концентрация 2 mg/ml. Ако се използва централен венозен път, разтворът се доразрежда до 100 ml. Веднъж приготвен той може да се съхранява до 5 h на стайна температура и до 54 h в хладилник при температура 2 – 8 оС. Да не се замразява. Ако се получи дразнене на вената при инжектиране се сменя мястото на венепункцията, доразрежда се субстанцията до 500 – 750 ml, или се използва централен венозен съд. Да не се смесва с други препарати, освен при необходимост с: Aztreonam 20 mg/ml, Ciprofloxacin 1 mg/ml, Fluconazole 2 mg/ml, Haloperidol 0,2 mg/ml, Metoclopramide 5 mg/ml, KCI 40 mEq/L. След венозно инжектиране, венозният съд трябва да се промие с 5 % декстроза за да се намали дразненето на венозната стена. Да не се промива с физиологичен разтвор или хепарин поради несъвместимост! Прилага се във венозна инфузия за 60 min. Не се прилага при деца под 16 години.

Взаимодействие с други лекарства: Едновременното приложение с нифедипин и мидазолам повишава плазмените концентрации с 18 и 14 % на тези препарати. Лекарствени средства при които се очаква повишаване на плазмените нива при едновременното приложение със синерцид: антихистамини (Astemizole, Terfenadine), противовирусни средства и анти HIV препарати (Delavirdine, Nevirapine, Indinavir, Ritonavir), антитуморни агенти (Vinblastine, Docetaxel, Paclitaxel), бензодиазепини (Midazolam, Diazepame), калциеви антагонисти (Nifedipine, Verapamil, Diltiazem), HMG-CoA редуктазни инхибитори (Lovastatin), имуносупресорни (Cyclosporine, Tacrolimus), стероиди (Methylprednisolone) и други (Cisapride, Carbamazepine, Quinidine, Lidocaine, Disopyramide). Поради липса на антагонизъм са възможни следните комбинации с други антибиотици: Cefotaxime, Cefepime, Ampicillin, Amoxicillin, Ciprofloxacin, Gentamicin, Vancomycin, Doxycycline, Chloramphenicol.

Странични действия: Псевдомембранозен колит в резултат на дисбактериоза и разрастване на щамове от Clostridium difficile. Венозна иритация, тромбофлебит, гадене, повръщане, обриви, възпаление, болка и оток на мястото на инжектиране; монилиаза, артралгии, миалгии, подагрозен пристъп, вагинит, възбуда, обърканост и други (под 1 %). Лабораторни промени: хипербилирубинемия (25 – 36 %), увеличаване на чернодробните ензими, хемолитична анемия и др.

Противопоказания: Свръхчувствителност към двете съставки на препарата и срещу други стрептограмини (pristinamycin или virginiamycin). 

 

Реклама