Deferoxamine (DCI)

Синоними

Лекарствени форми

Действие

Дефероксаминът притежава изключителна специфична способност да свързва и извлича ферийоните от различни желязосъдържащи протеиди, главно от феритина, хемосидерина и трансферина, и да образува с тях един водоразтворим комплекс - ferrioxamine. Благодарение на базичната аминогрупа в молекулата си, дефероксаминът, както и фериоксаминът, са водноразтворими и те бързо и напълно се елиминират с урината и с фекалиите и по този начин патологичните депозити на желязо в органите. Желязото на хемоглобина и на другите субстанции в организма, съдържащи хемово желязо - миоглобин и желязосъдържащите ензими - цитохроми, каталази и пероксидази, не се свързват от десферала.

След мускулно или подкожно инжектиране, дефероксаминът се резорбира бързо. С плазмените протеини се свързва по-малко от 10%. При здрави лица пиковите плазмени концентрации, регистрирани на 30-та минута след мускулно инжектиране на 10 mg/kg десферал, са 15,5 µmol/l или 8,7 µg/ml. Един час след инфектирането, максималната концентрация на фериоксамина е 3,7 µmol /l (2,3 µg/ml). Дефероксаминът и фериоксаминът се елиминират бифазно: плазменият полуживот през първата фаза е около 1 h за дефероксамина и 2,4 h за фероксамина. Плазмения полуживот през втората бавна фаза е около 6 h и за двата. След 6 h от инжектирането, 22 % от внесената доза се екскретира под формата на дефероксамин и 1 % под формата на фериоксамин. Уринарната екскреция на желязо за 48 h от инжектирането е 118 µmol при здрави и 836 µmol при болни. При болните от хемохроматоза количеството на желязото екскретирано с урината и фекалиите е почти еквивалентно.

При болни с терминална ХБН на диализно лечение венозната перфузия на десферал по 40 mg/kg в продължение на 1 h между диализните сеанси води до плазмена концентрация 152 µmol/l или 85р2 µg/ml в края на перфузията. Тази концентрация е с 13 до 27 % по-ниска, ако перфузията се извърши по време на диализа. И в двата случая концентрацията на фериоксамина е около 7 µmol/l (4,3 µg/ml), а тази на алуминоксамина е 2 – 3 µmol/l или 1,2 – 1,8 µg/ml. Плазмените концентрации на алуминоксамина се увеличават през следващите 48 h от перфузията и достигат около 7 µmol/l или 4 µg/ml. След диализа те намаляват до 2,2 µmol/l (1,2 µg/ml).

Показания

  • Вторична хемосидероза.

  • Остра интоксикация с железни препарати.

  • Алуминиева интоксикация при диализирани пациенти.

Странични ефекти

Взаимодействие с други лекарства

Противопоказания

: По време на бременности лактация, болни с терминална ХБН, невключени в програма на хемодиализа, еволютивни бактериални инфекции, свръхчувствителност към десферал.

Особености на приложение и дозировка

При остра интоксикация с желязо

Тестът с десферал

Тестът с десферал при диагностика на алуминиевата интоксикация

Лечението на алуминиевата интоксикация

при диализираните пациенти се провежда ежеседмично, като в продължение на последния час на диализния сеанс във венозна линия на екстракорпоралния кръг за перфузия в продължение на 1 h една доза от 10 до 20 mg/kg (обикновено 0,8 – 1,2 g) десферал. Една малка част от десферала се елиминира директно в диализата. Останалата част свързва алуминия в продължение на междудиализния период и образувания алуминоксамин се елиминира по време на следващите две диализи. Лечението продължава много месеци, на практика докато е ефикасно. Ефикасността му се контролира чрез десфераловия тест, който се практикува на всеки 4 – 6 месеца.
. когато алуминият варира между 1 – 3 µmol/l се инжектира чрез венозна перфузия 24 часа преди диализата 20 mg/kg десферал в продължение на 1 h. Концентрацията на алуминия в кръвта се определя непосредствено преди перфузията, та 4-ия, на 8-ия, на 12-ия и на 24-ия час след нея, а така също и в края на диализата. Максимални стойности се наблюдават обикновено на 8-ия или на 12-ия час. Ако отношението на максималната серумна концентрация на алуминия върху концентрацията му преди перфузията надминава 3,0 може със сигурност да се постави диагноза алуминиева интоксикация и да се обоснове необходимостта от лечение с дефероксамин. отрицателен десфералов тест при съществуваща алуминиева интоксикация може да се получи, когато фиксирания в костите алуминий, не може вече да се мобилизира.
за откриване на претоварване на организма с желязо почива върху принципа, че елиминирането на желязото не надминава определен праг при здравия човек. При нормална бъбречна функция на пациента се инжектира мускулно 500 mg десферал, след което се събира урината в следващите 6 h. определя се нивото на желязото в урната. Ако екскрецията на желязото варира между 1 и 1,5 mg (18 – 27 µmol) за 6 h, се подозира патологично натрупване в организма на желязо, а ако тя е над 1,5 mg (27 µmol) регистрираните стойности са патологични. При пациенти с ХБН на диализно лечение, ако дозирането на серумния феритин не показва претоварване с желязо се определя серумното желязо преди и след инжектирането на 500 mg десферал мускулно или венозно. Едно постоянно увеличение на серумното желязо в следващите часове показва едно претоварване на организма с желязо.
се провежда комбинирано лечение - посредством стомашна сонда се внася в стомаха или се дава на пациента да изпие 5,0 – 10,0 g десферал, разтворен във вода, с оглед фиксирането на още неабсорбираното желязо, а парентерално – мускулно се инжектира по 1,0 – 2,0 g десферал на всеки 3 до 12 h или се перфузира по 1,5 – 4,0 g десферал подкожно или в случай на шоково състояние венозно. Дозировката трябва да се адаптира в зависимост от тежестта на интоксикацията и концентрацията на серумното желязо. Продължителността на лечението се определя от клиничното състояние на пациента.
: Провежда се продължително лечение, поне няколко месеца непрекъснато или интермитентно. При първична, нелекувана с кръвопускания хемохроматоза и при вторични хемосидерози може да се приложи в подкожна перфузия в доза 30 – 40 mg/kg или чрез венозна перфузия на 4,0 – 12,0 g в продължение на 8 – 12 h в 5 последователни дни през седмицата. За целта съдържанието на флаконите-ампули се разтваря с 5 ml от приложение разтворител – вода за инжекционни разтвори, с оглед да се получи 10 % разтвор. получаването на лека опалесценция е без значение при мускулно инжектиране. получения 10 % разтвор на десферал за подкожна или венозна перфузия се разрежда в обичайните инфузионни разтвори – физиологичен разтвор или разтвор на глюкоза, като за венозна перфузия съдържанието на десферал н 1 l разтвор не бива да надминава 12,0 g. За венозна перфузия се използват само бистри разтвори, получени след разреждането. Разтворът е годен само 24 h, съхраняван при стайна температура, максимално до 23 0С. В случаите с умерено натрупване на желязо десфералът може да се приложи мускулно в дневна доза 10 – 20 mg/kg или според следната схема: начално активно лечение по 1,0 g/24 h в една или 2 апликации. Поддържащото лечение се прилага най-често по 1 ампула (500 mg) мускулно.
: При комбинация с прохлорперазин може да настъпят временни смущения в съзнанието. При хемосидероза едновременното приложение на десферал с Vit. C в дневна доза 150 – 200 mg може да повиши екскрецията на комплекса фериоксамин-желязо. По-високи дози Vit. C не повишават повече тази екскреция, но те могат да доведат до развитие на сърдечна недостатъчност, което налага редовен контрол на сърдечната функция при тази комбинация.
: Оточност на мястото при подкожно инжектиране. ръждиво оцветяване на урината и понякога черно на изпражненията. При директно венозно инжектиране (en bolus) може да се развие шоково състояние. Кожни прояви – еритем, уртикария, пруритус. Много рядко се наблюдават вертиго, конвулсии и мускулни крампи. Храносмилателни нарушения – гадене, повръщане, коремни болки, нарушения в пасажа. Рядко се наблюдава потъмняване на корнеята, невропатия на очния и слуховия нерв. Може да се наблюдава олигурия и нарушения в чернодробните функции, които са транзиторни.
: - При първична хемохроматоза, нелекувана чрез кръвопускане.
: Дефероксаминът е хелатор на тривалентни йони - ферийони и тривалентни алуминиеви йони. Теоретично, изчислено на моларна основа, 1,0 g Desferal може да свърже в комплекси 85 mg тривалентно желязо или 41 mg тривалентен алуминий. Афинитетът му към двувалентните йони – Fe ++, Cu++, Zn++, Ca++, е значително по-нисък.
: Fl.-amp. lyophilisat x 500 mg + amp. x 5 ml aqua pro inj.
: Desferal (Novartis).
 

Реклама