Desmopresine (DCI)

Синоними: Minirin (Ferring AB), Adiuretin-SD (Spofa).

Лекарствени форми: Minirin – spray fl. x 2,5 ml = 25 пулверизации (1 пулверизация = 0,1 ml = 10 mg), amp. x 4 mg/1 ml pro infus. i.v.; Adiuretin-SD – sol. 0,01 % x 5 ml (0,1 mg/ml) – капки за нос.

Действие:

Показания:

- питресциночувствителен инсипиден диабет от централен произход.

- enuresis nocturna при деца над 5 години, като се провеждат краткотрайни курсове – до 3 месеца, след отстраняване на органичната патология;

- венозно се прилага за профилактика и лечение на хеморагични инциденти при следните заболявания: хемофилия – лека и умерена форма – ниво на ф. VIII до 5 %; болест на von Willebrand с изключение на тежки форми или на тип II В, необяснимо удължаване на времето на кървене, в частност в хода на ХБН, при компликации по време на антиагрегантна терапия;

- за изследване на концентрационната способност на бъбреците.

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

Перназално се прилага за лечение на инсипиден диабет Minirin в доза 0,1 – 0,2 ml ( 10 – 20 мg ) един или два пъти дневно, а Adiuretin-SD по 1 – 4 капки на 8 – 12 h. При enuresis nocturna при деца се прилага по 0,1 – 0,2 ml вечер преди лягане за сън непрекъснато в продължение на 3 месеца или интерметентно в периодите на решут на заболяването, евентуално в съчеатние с методи на превъзпитание. За определяне на концентрационната способност на бъбреците се прилага в доза 0,4 ml или 40 мg, ако теглото на пациента е над 50 kg. Парентерално – венозно, подкожно или мускулно, се прилага при инсипиден диабет, когато перназалното му приложение не е възможно, като дневната дозировка варира от 1 – 4 мg ( 0,25 – 1 ml ). За лечение на хеморагични инциденти се прилага в бавна венозна капкова инфузия ( 15 – 30 min ) в доза 0,3 – 0,4 мg/kg, разреден в 50 – 100 ml физиологичен разтвор. При възрастни пациенти или при болни с кардио-васкуларни нарушения дозата се редуцира на 0,2 мg/kg. В случаи, които подлежат на оперативно лечение, профилактично се прави една инфузия непосредствено преди операцията и ако се установи достатъчно повишение нивото на ф. VIII, апликациите могат да се правят на всеки 12 h, докато е необходимо, при контрол на нивото на ф. VIII. 
Свръхчувствителност, бременност, тип II В на болестта на von Willebrand поради риск от тромбоцитопения. Предпазливост налага венозното му приложение при болни с ИБС и тежкостепенна АХ.
Да се има предвид, че при едновременното приложение с глибенкламид или карбамазепин антидиуретичният му ефект намалява, а при комбинация с клофибрат или индометацин – се засилва. При комбинация с вазопресорни лекарства неговият вазопресорен ефект, който е много слаб, се засилва.
Рядко главоболие и абдоминални крампи, които са транзиторни. При високи дози – повишаване на артериалното налягане.
Прилага се за лечение на:
Десмопресинът е структурен аналог на естествения антидиуретичен хормон – аргенин-вазопресин. В сравнение с естествения хормон десмопресинът се характеризира с повишена и удължена антидиуретична активност, докато вазопресорният му ефект е намален. Продължителността на антидиуретичния му ефект се колебае между 10 и 18 h, което позволява да се прилага само един или два пъти дневно. Приложен венозно в доза 0,3 – 0,4 мg/kg телесна маса, десмопресинът повишава плазмените концентрации на фактор VIII и фактора на Willebrand 3 до 4 пъти над базалните им нива и повишава нивото на тъканния активатор на плазминогена. Ако тези високи дози се прилагат през 12 – 24 h, настъпва постепенно намаляване на ф. VIII. За да се запази първоначалният повишен отговор, е необходимо да се спазва интервал от 2 – 3 дни между отделните апликации. Наблюдавано е и намаление на времето на кървене при пациенти с нарушения в първичната хемостаза. В доза 0,4 мg/kg десмопресинът има вазодилатиращ ефект със зачервяване на лицето, преходно намаление на диастолното артериално налягане и реактивна тахикардия.
 

Реклама