Dibekacine (DCI)

Синоними: Debekacyl (Roger Bellon), Icacine (Bristol).

Лекарствени форми

Действие:

Дибекацинът не се резорбира в храносмилателния тракт. След мускулно инжектиране на единична доза от 1,0 mg/kg след 30 – 60 minсе получава максимална серумна концентрация 4 – 5 mg/l. Не се свързва с плазмените протеини. Плазменият му полуживот е 2 – 2,5 h. Има добра дифузия в бъбречния паренхим, мускулите, белите дробове, интерстициалната течност. В ликвора не прониква. При нормална бъбречна функция 80 – 90 % от внесеното количество се излъчва за 24 h през урината в непроменен вид. При ХБН уринарната му екскреция намалява паралелно на степента на бъбречната недостатъчност. При хемодиализирани пациенти се излъчва в 90 – 95 % през изкуствения бъбрек. Има добра тъканна проницаемост в белите дробове, бъбреците, мускулите, но не прониква в церебро-спиналната течност.

Показания:

Обичайна дозировка: 2 – 3 x 1,0 mg/kg/24 h i.m.

Особености на приложение и дозировка: При тежки инфекции се инжектира по 1 mg/kg телесна маса мускулно три пъти дневно през осем часа. При по-леки случаи дозата може да се редуцира на 2,0 mg/kg/24 h, разпределена в две инжекции по 1,0 mg/kg през 12 h. При бъбречно болни в стадии на ХБН дозата се редуцира в зависимост от стойностите на креатининовия клирънс. При хемодиализирани пациенти – една инжекция от 1 mg/kg в края на всяка диализа.

Особености на употреба: Обикновено се инжектира мускулно. При невъзможност за мускулно инжектиране може да се инжектира подкожно или венозно. За венозно инжектиране единичната доза се разрежда в 50 – 100 ml изотоничен разтвор на натриев хлорид или глюкоза и се внася в капкова перфузия за 30 – 60 min.

Взаимодействие с други лекарства: Да се избягва комбинирането му с бримкови диуретици, които засилват ототоксичното и нефротоксичното му действие! Дибекацинът засилва действието на кураре, миорелаксанти и общите анестетици и увеличава риска от нервно-мускулен блок и парализа на дишането! Да не се смесва в една шприца с бета-лактами!

Странични ефекти: Нефротоксичност – обикновено при високи дози и предшестващи бъбречни увреждания или след предшестващи курсове на лечение с други аминогликозиди. Ототоксичност – рядко, при високи дози. Леки алергични реакции – зачервяване на кожата, уртикария. В единични случаи се наблюдава левкоцитопения с неутропения.

Противопоказания: Свръхчувствителност към аминогликозиди, бременност, лактация, миастения, увреждане на слухово-вестибуларния апарат.

Прилага се особено в комбинация с други бактерицидни антибиотици, за лечение на инфекции на бъбреците и пикочните пътища, на бронхо-пулмоналната система, на ставите и меките тъкани, на гениталиите, при кожни инфекции, септицемии, ендокардити и други.
Дибекацинът е полусинтетичен аминогликозиден антибиотик от подгрупата на дезоксистрептамините. Той упражнява бактерицидно действие чрез потискане на протеиновата синтеза на бактериите на ниво на рибозома 30 S. антибактериалният спектър на действие на дибекацина е следния: обикновено чувствителни видове: Esch.coli, Klebsiella, Serratia, Enterobacter, Proteus – индол (+) и индол (-) щамове, Salmonella, Shigella, Pseudomonas, Acinetobacter, Staphylococcus; резистентни микроорганизми: менингококи, стрептококи, пневмококи, Treponema pallidum, анаеробни микроорганизми. В комбинация с бета-лактамни антибиотици дибекацинът притежава синергична активност спрямо стрептококите и в по-малка степен спрямо стафилококите.
: Amp. x 25 mg/l ml et x 75 mg/1,5 ml.
 

Реклама