Didanosine (DCI)

Синоними: Videx (Bristol-Myera Squibb).

Лекарствени форми:

Действие: Didanosine представлява нуклеозиден аналог – 2’,3’-dideoxyinosine. In vitro той инхибира репликацията на HIV в животински или човешки клетъчни култури. След пенетрацията клетката, диданозинът се превръща под въздействието на ензимите в активен метаболит – dideoxyadenosine trephosphate (dd ATP). По време на репликацията на вирусните нуклеинови киселини, инкорпорацията на 2’,3’-дидеоксинуклеозида възпрепятства елонгацията на веригата и по този начин инхибира вирусната репликация. Нещо повече, dd ATP инхибира обратната транскриптаза на HIV чрез компетиция с dd ATP за фиксиране върху активните места на ензима и възпрепятства синтеза на провирусната ДНК.

Връзката между чувствителността на вируса in vitro към диданозина и терапевтичния отговор при клинични условия не е установена. Данните за чувствителността in vitro варират много според различните методи и критериите за преценка на отговора на вируса спрямо терапията с диданозин не са валидни. Активността на диданозина, сам или в комбинация със зидовудин, бе оценена по време на множество контролирани и рандомизирани клинични проучвания (ACTG 175, ACTG 192, DELTA, CPCRA 007). Тези проучвания потвърдиха намалението на риска от прогресиране на болестта или от летален изход под въздействието на терапията с Videx, сам или в комбинация със зидовудин и сравнен с ефекта от зудовудин в монотерапия при пациенти със СПИН със или без клинични прояви, с ниво на CD4 по-ниско от 500 клетки/mmі и при деца с имунен дефицит. Клиничните предимства от началното лечение с диданозин бяха доказани при възрастни пациенти с ниво на CD4, вариращо от 200 до 500 клетки mmі, както и при деца. Проучването ACTG 175 показва, че 8-седмично лечение със зидовудин, диданозин или диданозин+ зидовудин води до намаление на плазменото ниво на вирусната ДНК респективно с 0,26, 0,65 и 0,93 log (copies/ml).

Диданозинът бързо се разгражда при кисело рН на средата. Поради това всички орални форми на препарата съдържат неутрализиращ агент с цел да се повиши рН на стомашния сок. Внасянето на диданозин по време на хранене води до значително намаление на бионаличността му ,което при таблетна форма е около 50%. Преминава в цереброспиналната течност, с плазмените протеини се свързва по-малко от 5%. Плазменият му полуживот след орално внасяне е 0,8h, а след венозно – 1,4 h. Елиминира се през бъбреците чрез гломерулна филтрация и активна тубулна секреция. Не са наблюдавани феномени на акумулация в организма след орално приемане в продцлжение на 26 дни.

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Въпреки че оптималната дозировка на диданозина не е напълно уточнена препоръчва се при възрастни началната доза да се адаптира съобразно телесната маса на пациента както е показано на таблицата:

Тегло на пациента

Таблетки

Суспенсия

Над 60kg

200 mg/12 h

250 mg/ 12 h

Под 60 kg

125 mg/12 h

167 mg/ 12h

По време на клиничните изпитания на диданозина са достигани дневни дози до 750 mg за суспенсията и до 600 mg за таблетната форма. Дневната доза на диданозина се разпределя в два приема през 12 h.

За деца над 3-годишна възраст дозата на диданозина, приложен per os е 240mg/mІ/24h, а когато е приложен в комбинация със зидовудин - по 180mg/mІ/24h. Клиничният опит при деца под 3-годишна възраст е много малък за да може да се препоръча съответна дозировка.

По време на лечението с диданозин е необходимо да се провежда редовен клиничен и лабораторен контрол за функционалното състояние на черния дроб и панкреаса и при поява на отклонения да се адаптира дозиравката или евентоално да се прекрати лечението. В детската възраст е необходимо да се изследва ретината на всеки 6 месеца или при поява на нарушения във визуса.

Взаимодействие с други лекарства:

Страничин ефекти:

Противопоказания:

Свръхчувствителност към някои от съставките на препарата. При данни за прекаран в миналото панкреатит. Комбиниране с медикаменти, които имат панкреатотоксично действие.
Най-сериозната странична проява от лечението с диданозин, наблюдавана при контролирани проучвания, е възникването на панкреатит (7%), като той е по-чест (9-13%) при случаите , лекувани с дози над препоръчаните. Прояви на периферна невропатия са наблюдавани при 9% от лекуваните – двустранно симетрично вцепеняване,мравучкане и болки в дисталната част на крайниците, налагащи адаптиране на дозировката или прекратянате на лечението. В детска възраст са наблюдавани прояви от страна на зрителния нерв и ретината. Наблюдавани са и страничин прояви с по-малка значимост: гадене, повръщане, диария, сухота в устата, повишение на серумната концентрация на пикочната киселина, алергични реакции, които обикновено не налагат прекратянане на лечението.
Комбинирането на диданозин в дневна одза под 500mg със зидовудин в дневна доза по 600 mg не води до неочаквани токсични прояви.Не са установени нежелани взаимодействия при едновременно приложение на диданозин с ранитидин, лоперамид, метоклопрамид или рифабутин. Имидазоловите (кетоконазол) и триазоловите (итраконазол) антимикотични средства трябва да се приемат перорално поне 2 h преди диданозина. При комбинирането му с ганцикловир е наблюдавана значителна миелосупресия. Тетрациклините и квинолоните трябав да се приемат при комбинирано приложение най-малко 2 h преди или 4 h след нахранване поради риск от намаление на абсорбцията им от антиацидната суспенсия.
Всички орални форми на диданозин трябва да се приемат поне 30min преди хранене. За да се достави достатъчно количество антиациди и да се избегне деградацията на диданозина в киселата стомашна среда, на един прием се внасят две таблетки. Таблетките се разтриват в 30ml вода или ябълков сок докато се получи хомогенна суспенсия, която се изпива веднага. Прахът за орална суспенсия се разтваря отначало с вода за да се получи начална концентрация на диданозина 20mg/ml. За целта към флаконите от 2,0g се прибавя 100ml вода, а към тези от 4,0g - 200ml. Непосредствено след това към един обем от този разтвор20 mg/ml се прибавя същия обем орална суспенсия от алуминев хидроксид и магнезиев хидроксид (неутрализиращ капацитет около 25 mEq/5ml) за да се получи крайна концентрация на диданозина в суспенсията 10mg/ml. Тази смес диданозин/антиацид е стабилна в продължение на 30дни в хладилник (2 - 8ºС). Когато искаме да получим крайна концентрация на диданозина в суспенсията 5mg/ml, към един обем от разтвора с начална концентрация 20 mg/ml прибавяме 3 обема от орална суспенсия алуминиев и магнезиев хидроксид. Когато разтворът се приготвя при домашни условия се използва стъклем флакон с подходящ обем и възможност да се запушва . Преди употреба суспенсията трябва да се разклаща добре.
Показан е за предпочитане в комбинация с други антиретровирусни агенти, за лечение на възарастни и деца, инфектирани от HIV, с данни за еволютивен или напреднал имунен дефицит.
Tabl.x 25mg, x 50 mg, x100 mg et x 150mg; Pulvis.pro susp.fl.x 2,0 g et x 4,0 g.
 

Реклама