Dipyridamole (DCI)

Синоними: Antistenocardin (Sopharma), Persantin (Boehringer Ingelheim), Coronarine (Negma), Curatyl (Berlin-Chemine), Dipiridamol Ratiopharm (Ratiopharm), Natyl (Nativelle), Cleridium 150 (Marcofina), Prandiol 75 (Theraplix), Protangix (Soekami-Lefrancq), Perkod (Biogalenique).

Лекарствени форми: Drag. x 25 mg et x 75 mg; Natyl – caps. x 75 mg; Persantin Retard – caps. x 150 mg et x 200 mg, amp. x 10 mg/2 ml; Cleridium – tabl. x 150 mg; Coronarin – tabl. x 75 mg; Protangix – caps. x 60 mg.

Действие: Дипиридамолът е конкурентен инхибитор на ензима аденозин-дезаминаза, който разгражда аденозина и освен това инхибира обратното връщане на аденозина в тромбоцитите. В резултат на това се повишава плазмената концентрация на аденозина. Косвено чрез аденозина дипиридамолът потиска АДФ-индуцирана агрегация. Антиагрегатната му активност е свързана още с инхибиране на фосфодиестеразата с блокиране на обратното връщане на серотонина в тромбоцитите и с активиране синтезата на простациклин. Той потиска агрегацията на човешки тромбоцити, предизвикана от колаген, АДФ и адреналин, но тази му активност е относително слаба.

Показания:

Обичайна дозировка:

Особености на приложение и дозировка:

Особености на употреба:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Артериална хипотензия, свръхчувствителност към препарата, бъбречна недостатъчност, хеморагични диатези. Генерализирана коронаросклероза с тежка стеноза на коронарните артерии.
Страничните ефекти на дипиримидола са незначителни и се наблюдават много рядко: гадене, повръщане, диарии, главоболие и световъртеж. В големи дози може да причини периферна вазодилация и хипотония. При венозно инжектиране може да доведе до т. Нар. феномен на открадването – по-силна вазодилация в неисхимичните зони и засилване на исхемията в увредените участъци, вследствие на което състоянието на болния се влошава.
Едновременното лечение с антикоагуланти, пентоксифилин, потенцират риска от кървене. Пеницилините, тетрациклините, цефалоспорните и хлорамфениколът засилват антиагрегатното му действие. Теофилинът инхибира вазодилативния ефект на дипиридамола.
Таблетките се приемат на гладно – около 1 h преди хранене.
Като антиагрегант особено при лечение на имунните нефропатии е необходимо да се прилагат високи дози – 300 – 400 mg/24 h, разпределени в три приема. Курсът на лечение продължава 45 – 60 дни и при нужда се повтаря неколкократно. Парентерално – мускулно и по-рядко много бавно венозно, се прилага в доза 5 – 10 mg. Венозно се прилага за диагностициране на стенокардия, когато пациентите не са в състояние да извършват работна проба.
3 х 50 mg/24 h.
Прилага се за профилактика и лечение на миокарден инфаркт, при остра и хронична ИБС, в комплексното лечение на някои имунни нефропатии: гломерулонефрити, колагенозни нефропатии и други.
 

Реклама