Dirithromycine (DCI)

Синоними:Dynabac (Lilly).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания

  • Остри гнойни бронхити и суперинфекции при хроничните бронхити.

  • Остри пневмопатии с изключение на много тежките форми и тези при рискови пациенти. След 2 – 3 дневно лечение е необходимо да се направи преценка на резултатите.

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Свръхчувствителност към макролиди, тежка чернодробна недостатъчност, тъй като диритромицинът се излъчва главно през черния дроб с жлъчката. 
Има сравнително добра поносимост. Рядко причинява стомашно-чревни разстройства – гадене, повръщане, диария до псевдо-мембранозен колит. Проучванията на опитни животни не са показали никакви нарушения в фертилитета, нито тератогенни свойства.
Противопоказано е едновременното му приложение с ергоалкалоиди – ерготамин, дихидроерготамин. Комбинацията му с циклоспорин, теофилин и топични антиулцерозни средства трябва да става предпазливо.
При възрастни се прилага по 2 таблетки от 250 mg в един прием дневно, независимо от храненето. При стари хора – над 80 години и при пациенти с напреднала ХБН дозировката трябва да се редуцира наполовина. Курсът на лечение е 7 – 8 до 10 дни.
:- Остри стрептококови ангини и фарингити, като алтернатива на лечението е пеницилин, което е средство на избор.
Диритромицинът е антибиотик от групата на макролидите – полусинтетично производно на еритромицина. Има бърз бактериостатичен тип на антибактериално действие. Механизмът на действието му е подобен на този на останалите макролиди – потиска протеиновата синтеза в микробните клетки. Неговият антибактериален спектър обхваща: обичайно чувствителни микроорганизми (MIC < 0,12 µg/ml) са над 90 % от щамовете на стрептококите, метицилин чувствителните стафилококи, Moraxella catarrhalis, Bordetella pertussis, Helicobacter pylori, Campylobacter jejuni, Mycoplasma pneumoniae, Coxiella, Chlamydia, Treponema pallidum, Borrelia burgdorferi, P.acnes, Actinomyces, Eubacterium, Porphyromonas, Mobiluncus; умерено чувствителни са: Neisseria gonorrhoeae, Ureaplasma urealyticum, Legionella pneumophila, Haemophilus influenzae, Vibrio. В тези случаи задоволителни клинични резултати могат да се получат, когато концентрацията на антибиотика в огнището на инфекцията надвишава MIC. Резистентни на динабак (MIC > 4 µg/l) са поне 50 % то метицилинрезистентните щамове на стафилококите, ентеробактериите, Pseudomonas, Acinetobacter, M.hominis, Nocardia, Fusobacterium, Bacilus fragilis. Непостоянно чувствителни са: Streptococcus pneumoniae, Enterococcus, Peptostreptococcus, Clostridium perfringens. В тези случаи процентът на придобитата резистентност варира и следователно чувствителността без антибиограма е непредвидима.
Tabl. gastroresist. x 250 mg.
 

Реклама