Dofetilide (DCI)

Синоними: Tikosyn (Pfizer).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Креатининовия клирънс

Доза dofetilide

> 60 ml/min

0,500 mg два пъти дневно

40 – 60 ml/min

0,250 mg два пъти дневно

20 – 40 ml/min

0,125 mg два пъти дневно

Два- три часа след стартовата доза, определена по креатининовия клирънс се определя QTc. Ако QT интервалът е удължен с повече от 15% от изходния, дозата се коригира както следва:

Стартова доза

При QTc > 15 % от изходния

0,500 mg два пъти дневно

0,250 mg два пъти дневно

0,250 mg два пъти дневно

0,125 mg два пъти дневно

0,125 mg два пъти дневно

0,125 mg един път дневно

На всеки 2 – 3 h се определят стойностите на QTc. Допълнително титриране на дозата не се прави. Ако QT интервалът се удлъжи над 500 ms, лечението се преустановява. Лечението с дофетилид се провежда само в специализирани кардиологични клиники с възможност за ЕКГ мониториране за най-малко 3 дни. Лекуваните с тикозин пациенти се изписват не по-рано от 12 h след възстановяването на синусовия ритъм. Ако лекуваните с дофетилид пациенти не възстановят синусов ритъм за 24 h се прави електрическа дефибрилация. Тикозинът има висока проаритмична активност свързана с удължаването на QT интервала – възможна е индукция на полиморфна камерна тахикордия и тахикардия тип “torsade de pointes”. Необходима е корекция на евентуалната хипокалиемия преди започване на лечението. Поддържащото лечение продължава докато е необходимо, като на всеки 3 месеца се определят бъбречна функция QTc.

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Вроден или придобит синдром на удължен QT интервал (QTc > 440 ms), бъбречна недостатъчност с креатининов клирънс под 20 ml/min. Вродена и придобита свръхчувствителност към препарата. Тежки чернодробни увреждания, хипокалиемия. При бременни и кърмачки се прилага само при витални индикации. Не е прилаган при деца (под 18 години).
Камерно мъждене, камерна тахикардия тип “torsade de pointes” при 0,9 – 3,3 % в различните проумавния, главоболие, гръдна болка, замайване, белодробни инфекции, диспея, гадене при повечеот 2% от лекуваните.
Едновременната употреба с верапамил, симетидин, триметоприм и кетоконазол е противопоказна, тъй като те увеличават плазмената концентрация на тикозина. Не се препоръчва едновременното приложение с други медикаменти удължаващи QTc като фенотиазини, бепридил, цизаприд , трициклични антидепресанти, перорелни макролиди, клас І и ІІІ антиаритмици. При предшестващо лечение с амиодарон се изчакват 3 месеца за започване на лечение с тикозин. Едновременното му приложение с Дигоксин повишава проаритмогенната активност на дофетилида.
Дозировката на тикозин е строго индивидуална и зависи от стойностите на креатининовия клирънс и продължителността на коригирания QТ интервал. Стартовата доза е според стойностите на креатининовия клирънс при QTc < 440 ms!
За възстановяване и поддържане на нормален синусов ритъм при пациенти с хемодинамично значими предсърдно трептене и мъждане с давност повече от 7 дни. Не е достатъчно ефективен при болки с пароксизмално предсърдно мъждене и трептене.
Дофетилид е медикамент със свойства на антиаритмик от клас ІІІ. Той блокира инфлукса на калиевите они в клетката без да повлиява движението на натрия през клетъчната мембрана, не въздейства върху алфа- и бета-адренергичните рецептори. Тикозин увеличива ефективния рефрактерен период в предсърдията и камерите както във физиологични условия така и при електрофизиологична стимулация. Той е походящ за прекъсвне и предотвратяване на аритмиипо re-entry механизъм. На ЕКГ се установява удължаване на QT интервала, което се дължи на удължаване на ефективния рефрактерен период на клетките от системата His-Purkinje и на работния миокард. Медикаментът не повлиява сърдечната проводимост и функцията на синусовия възел – не променя времетраенето на PR интервала и QRS комплекса. Тикозинът не променя сърдечния индекс и системното съдово съпротевление при здрави хора и при болни с умерена сърдечна недостатъчност и намалена фракция на изтласкване.Не променя артериалното налягане и слабо забавя сърдечната честота. Приет перорално достига максимална плазмена концентрация на 2 - 3 h. Бионаличността на препарата не се повлиява от наличието на храна и антиацидни средства и е над 90%. Стабилни плазмени концентрации се достигат след 2 – 3 дни по доза-зависим тип. Свързва се с плаземните протеини в 60 – 70% и не се променя в случаите на бъбречна недостатъчност. Около 80% от тикозина се излъчва непроменен с урината посредством гломерулна флтрация и тубулна секреция, а останалото количество – като неактивни или слабо активни метаболити.
Caps.x 0,125 mg, x 0,25 mg et x 0,5 mg.
 

Реклама