Doxapram (DCI)

Синоними: Dopram (Martinet – France), Dopram injectable (Robins).

Лекарствени форми: Dopram (Martinet) – caps. x 300 mg, amp. x 60 mg/3 ml, fl. x 400 mg/20 ml; Dopram injectable (Robins) – fl. x 400 mg/20 ml.

Действие: Доксапрам стимулира дишането предимно чрез специфично директно действие върху дихателните центрове. Той действа, макар и по-слабо, върху аортните и каротидните хеморецептори. Стимулира алвеоларната вентилация, увеличава обема на дихателния въздух и подобрява обмяната на газовете. Премахва депресията на дишането, причинена от опиати, без да повлиява техния аналгетичен ефект. Допрам има голяма терапевтична ширина – стимулира дишането с доза 70 пъти по-слаба, от тази, която причинява конвулсии у ненаркотизирани опитни животни. Сърдечната функция не се потиска от него. Нивото на катехоламините в сърцето се повишава.

Показания: - При дихателна недостатъчност от централен произход, доксапрам дава възможност да се стимулират дихателните команди.

  • При хронична дихателна недостатъчност от обструктивен или рестриктивен тип може да бъде използван като допълнително терапевтично средство при овладяване на пристъпите от дихателна декомпенсация.

  • При коматозни състояния, дължащи се на медикаментозна интоксикация с централна депресия на дихателните емпулси, доксапрам може да увеличи вентилацията, макар че не може да замести механичната апаратна вентилация.

  • За стимулиране на вентилацията при болни с дихателна депресия лед анестезия.

Особености на приложение и дозировка:

При дихателна недостатъчност:

    При кома,

    • при дълбока кома се внася в непрекъсната перфузия 800 mg допрам (2 флакона) със скорост на перфузията 5 – 10 mg/min или 35 – 70 gtt/min;

    • при лека кома се инжектира бавно директно венозно 200 mg допрам, последвано от непрекъснатата перфузия по 60 mg/h. Максималната доза на допрам във всички случаи не бива да надминава 1,5 g/24 h за възрастен болен със средна телесна маса, и то за период не повече от 48 h.

    За стимулиране на вентилацията

    Взаимодействие с други лекарства:

    Странични ефекти:

    Противопоказания:

    Епилепсия и други конвулсивни състояния, тежка артериална хипертония, скорошни мозъчни съдови инциденти, астматичен пристъп и механични нарушения на вентилацията. Да се прилага предпазливо при хипертиреоидизъм. Не се прилага при новородени! Не се прилага съвместно с механична вентилация!!
    Главните нежелани ефекти на допрама са свързани със стимулация на ЦНС. Съобщени са отделни инциденти от конвулсивни кризи след венозно приложение. При бързо инжектиране могат да се наблюдават: главоболие, вертигинозни прояви, треперене, диспнея, умерена хипертония, гадене и повръщане, топли вълни по кожата, обилно изпотяване, гръдна болка, аритмии. При продължително приложение – ретенция на урината.
    Да не се комбинира с инхибитори на МАО!
    при болни с дихателна депресия след анестезия се инжектира директно венозно бавно по 1 mg/kg (на деца по 0,5 mg/kg). След това се включва венозна перфузия по 1 – 3 mg/kg на час или 400 mg за възрастен със средна телесна маса, разреден в 250 – 500 ml sol. glucosae 5 %, за 2 – 6 h.
    държаща се на медикаментозна интоксикация с централна депресия на дишането:

  • per os се провежда в комбинация с етиологични средства начално лечение с по 2 капсули дневно в 2 приема в продължение на 8 – 10 дни, след което се провежда поддържащо лечение с по 1 капсула дневно;

  • в i.v. перфузия се прилага по 5 – 7 mg/kg дневно. Тази доза може да бъде надмината и да достигне до 10 mg/kg/24 h. Скорост на перфузията 100 mg/h, максимално до 2 mg/min или 1 флакон от 400 mg/4 h. Дневните дози над 400 mg се внасят в 2 – 3 приема. Продължителност на лечението 3 – 10 дни, средно 7 дни.

  •  

    Реклама