Enoxaparine (DCI)

Синоними: Lovenox (Aventis).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

Инжектира се подкожно, като се прави кожна гънка между палеца и показалеца в умбиликалната област. Иглата се насочва перпендикулярно, а не тангенциално и кожната гънка се поддържа по време на цялото инжектиране, за да сме сигурни, че иглата няма да попадне в мускула.

За профилактика на следоперативната тромбоемболична болест се инжектира подкожно 2 – 7 h преди оперативната интервенция 20 mg Lovenox, в зависимост от тромбоемболичния риск. По време на лечението се контролира броят на тромботиците два пъти седмично. При пациенти на програмирана хемодиализа: в началото на хемодиализния сеанс се инжектира в артериалната линия 1 mg/ kg за профилактика на съсирването на кръвта в системата на екстракорпорално кръвообращение. Тази доза обикновено е достатъчна да се проведе един диализен сеанс с продължителност 4 h. При евентуална поява на фибринови пръстени се прави нова инжекция от 0,5 – 1 mg/ kg до края на диализата. При пациенти с висок хеморагичен риск, в частност диализирани пре- и постоперативно, или когато има кървене в еволюция, диализните сеанси могат да бъдат извършени в една доза от 0,5 mg/ kg.
Хеморагични диатези, тромбоцитопения, бактериален ендокардит, мозъчен кръвоизлив, алергия към хепарина.
Едновременното му прилагане с НПВС и тромбоцитни антиагреганти ( тиклопидин и ибустин ), кортикостероиди и декстран 40 не се препоръчва поради риск от хеморагии.
Хеморагични прояви, тромбоцитопении – много рядко. При неспазване на техниката на инжектиране може да се появят хематоми на мястото на апликацията, много рядко се наблюдават кожни некрози, кожни алергични прояви, повишаване на трансаминазите.
За профилактика и лечение на тромбоемболична болест от венозен произход, профилактика на съсирването в системата на екстракорпоралното кръвообращение на хемодиализа.
Еноксипаринът е хепарин с ниска молекулна маса, който в сравнение с естествения хепарин се характеризира с ясно увеличение на отношението между анти-Х-а активността и анти-ІІ-а активността, което е винаги по-високо от 4. Еноксипаринът има мощен и удължен антитромботичен ефект, а в използваните дози не променя глобалните тестове на коагулацията. Той не променя тромбоцитната агрегация, нито фиксирането на фибриногена върху тромбоцитите. След подкожно инжектиране еноксипаринът се резорбира бързо и напълно. Анти-Х-а активността, генерирана от него, се локализира на ниво съдово пространство. Не преминава плацентарната бариера през втория триместър. Метаболизира се в черния дроб.
Amp. x 20 mg/ 0,2 ml et x 40 mg/ 0,4 ml.
 

Реклама