Etomidate (DCI)

Синоними: Radenarcon (Europharm), Hypnomidate (Janssen), Etomidat-lipuro (Boehringer Ingelheim).

Лекарствени форми: Radenarcon – amp. x 20 mg/10 ml; Hypnomidate – amp. x 20 mg/10 ml, amp. pro inf. x 125 mg/1 ml; Etomidat-lipuro – amp. 20 mg/10 ml.

Действие: Etomidate представлява венозен хипнотик с краткотрайно действие, който не притежава аналгезични свойства. Той действа потискащо върху ретикуларната формация и мозъчния ствол. Стимулира ГАМК-ергичните рецептори. Хипнотичният му ефект зависи от внесената доза. При възрастен човек със средна телесна маса дозата от 0,2 – 0,3 mg/kg, внесена венозно, предизвиква краткотрайна наркоза – 4 до 6 min, без изразена аналгезия. Продължителността на наркозата може да бъде поддържана или чрез повторни инжекции на ампули от 20 mg/10 ml (2 mg/ml) или чрез венозна перфузия на Hypnomidate 125 mg/ml.

Етомидатът се характеризира с добра кардиоваскуларна поносимост, с минимална депресия на дишането, с протектиращ церебрален ефект, съчетан с намаление на интракраниалното налягане. Не кумулира и не води до развитие на следнаркозен сън. Той оказва потискащо действие върху вътреочното налягане. Не води до отделяне на хистамин и се метаболизира бързо в организма. Не упражнява никакво въздействие върху чернодробните функции – не води до индукция или до инхибиция на микрозомалните ензими.

След венозно инжектиране кинетиката на етомидата протича по трикомпартиментна система. Първото му разпределение към органите, които са добре перфузирани, е бързо и това обяснява почти мигновения му ефект. Неговите физикохимични свойства и свободната му плазмена фракция (несвързана с плазмените протеини), която е релативно висока – 25 %, му позволява една бърза и интензивна церебрална пенетрация. Краткотрайността на неговите ефекти се дължи на преразпределението му към останалата част на организма. Плазмената му концентрация, позволяваща събуждането на пациента в края на хипнотичния ефект, е средно от 0,2 до 0,3 μg/ml. Тоталният му обем на разпределение (Vdss) е равен на около 4,5 l/kg. Плазменият му полуживот е около 4 h. Той се удължава при стари хора и цитротици. Метаболизира се изцяло в черния дроб до фармакологично неактивни деривати, които се елиминират с урината до 75 % за 24 h.

Показания: - Ампулите, съдържащи 2 mg/ml етомидат се прилагат за въвеждане в обща наркоза, за потенциране действието на газообразни или летливи инхалационни анестетици и самостоятелно при краткотрайни и слабо болезнени интервенции, изискващи бързо събуждане.

  • Ампулите, съдържащи 125 mg/ml етомидат се прилагат във венозна перфузия, без риск за кумулация, при интервенции които траят по-малко от 2 h, самостоятелно или за потенциране на газообразни или летливи инхалационни анестетици.

Особености на приложение и дозировка

Ампулите от125 mg/ml се прилагат за поддържане на наркозата, като непосредствено след индукцията се включва отначало чрез бърза венозна перфузия по 0,1 mg/kg/min или средно при възрастен по ¼ ампула (31,25 mg) в продължение на 5 min за интервенция, продължаваща 1 h, или ½ ампула (62,5 mg) в продължение на 10 min за интервенция от 2 h. След това се продължава чрез бавна перфузия (поддържаща доза) до края на интервенцията по 0,01 mg/kg/min или средно за възрастен ¼ ампула (31,25 mg) за 60 min или ½ ампула (62,5 mg) за 100 min.

Странични ефекти

Противопоказания

: Деца под 2 години. 
: При липса на премедикация може да възникнат неволеви мускулни потрепвания и миоклонии, които се предотвратяват чрез премедикация с диазепам и фентанил. Може да се наблюдават гадене, повръщане, възбуждане по време на събуждането, зачервяване на кожата по време на индукция, хиперсиалорея, болка на мястото на инжектирането, ако се внася във вена с малък калибър.
: За въвеждане в наркоза се използват ампулите 2 mg/ml чрез венозно инжектиране в продължение на 10 – 30 s в доза 0,25 – 0,4 mg/kg телесна маса, а за поддържане на наркозата по 0,25 – 1,8 mg/kg/h в зависимост от типа на хирургичната интервенция и анестезия.
 

Реклама