Furosemide (DCI)

Синоними: Furanthril (Sopharma), Lasix (Aventis), Lasilix Retard (Aventis), Furosemid (Ciech Polfa), Furorese (Hexal Pharma), Fusid (Sanofi Winthrop), Diurix (Helvepharm), Impugan (Dumex), Oedemex (Mepha).

Лекарствени форми: Furanthril – tabl.x 40mg, amp.x 20 mg/2ml; Lasix- tabl.x 20 mg, x 40 mg et x 500 mg, amp.x 20 mg/2 ml et 40 mg/2 ml pro inj.i.v.et i.m., fl.x 250 mg/25 ml pro infuse i.v.; Lasilix Retard - caps.x 60 mg;Furosemid – tabl.x 40mg; Furorese – tabl.x 40 mg et x 500 mg, amp.x 20 mg/2 ml et x 40 mg/4 ml,fl.x 250 mg/25 ml; Fusid – tabl.x 40mg ,amp.x 20 mg/2 ml; Diurix – tabl.x 40mg,amp.20 mg/2 ml; Impugan - tabl.x 40 mg; Oedemex - tabl.x 40 mg, amp.x 20 mg/ml.

Действие:

Фуросемидът притежава, освен диуретично, и хемодинамично действие, което се изразява в намаление на белодробното капилярно налягане, още преди появата на каквато и да било диуреза, и с увеличение капацитета на венозното съдово русло, което води до намаляване на преднатоварването на сърцето. С намалението на водно-солевата задръжка и с хемодинамичните ефекти се обяснява антихипертензивното действие на фуросемида.

При перорално приемане около 60% от внесената доза фуросемид се абсорбира. Плазменият му полуживот е около 1 h, но при недоносени деца той нараства. С урината се екскретира 30 – 50 % от орално внесената доза още през първите 24 h. Елиминирането с жлъчката нараства в случаите с тежка бъбречна недостатъчност, поради което той не кумулира в организма . При парентерално внасяне елиминирането му става главно с урината – над 90%. Излъчва се предимно непроменен.

Показания:

    • Парентерално, главно венозно, се внася при спешни състояния – остър белодробен оток, мозъчен оток, ОБН – функционален стадий, хипертензивни кризи, при отравяне с барбитурати за предизвикване на форсирана диуреза.

Особености на приложение и дозировка:

За лечение на оточния синдром фуросемидът се прилага обикновено per os по 40 – 80 mg при възрастни, наведнъж сутрин. При недостатъчен диуретичен отговор дозата може да се увеличи, като дози от 120 mg и повече се дават франкционирано в няколко приема.

При ХБН фуросемидът се прилага по 250 mg/24h, като при слаб диуретичен ефект дозата се увеличава с по 250 mg през 4 – 6 h до максимална 2,0 g/24h.

За дълготрайно лечение на АХ фуросемидът се прилага по-рядко, отколкото тиазидните диуретици. Дозира се по 20 mg дневно или по 40 mg през ден, като индивидуално трябва да се използва минималната ефикасна доза. Галеничната форма Lasilix Retard дава възможност за едно по-комфортно лечение на хипертонично болните, защото забавя и удължава натриурезата и диурезата. Дав се по 1 капсула сутрин всеки ден или през ден.

Парентералната терапия с фурантрил се прилага при спешни състояния – пристъпи от кардинална астма или остър белодробен оток, мозъчен оток, хипертензивни кризи, при отравяне с барбитурати за предизвикване на форсирана диуреза. Започва се обикновено с начална доза 20 – 40 mg мускулно или по-често венозно. При необходимост тази доза може да се повтори след 20 – 30 min. При барбитурово отравяне венозната терапия с фуросемид се съчетава с инфузионна терапия с глюкозно-солеви разтвори при контрол на часовата диуреза.

При остра бъбречна недостатъчност се прави опит за скъсяване на олигуричната фаза чрез венозна перфузия на фуросемид по 10 – 15 mg/kg/24h със скорост по 4 mg/min (ототоксичонст!). По-добър ефект може да се получи, ако едновременно с фуросемида се перфузира и допамин по 4 μg/kg/min, тъй като той повишава ефективния бъбречен кръвоток и гломерулната филтрация, увеличава 3- 5 пъти натриурезата и диурезата и поддържа транспорта на диуретика до хенлиевата бримка.

При деца фуросемидът се прилага най-често перорално в доза 1 – 2 mg/kg/24h. Парентерално – венозно или мускулно при деца се прилага само при застрашаващи живота състояния в доза 0,5 – 1 mg/kg/24h, максимално 20 mg дневно.

Особености на употреба :

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Свръхчувствителност към сулфонамиди, в първите три месеца на бременността, остър гломерулонефрит, хипокалиемия, чернодробна кома, предозиране на дигиталисови препарати.
Диспептични прояви – повдигане, повръщане, диария. Кожни алергични обриви, тромбоцитопения, хипокалиемия, ототоксичност при високи дози.
Прилагането едновременно с миорелаксанти или катехоламини особено във високи дози трябва да става предпазливо, защото може да усилят пресорните им действия. Засилва нефротоксичността на гентамицина и цефалоридина. Едновременното му приложение с тиенилова киселина може да доведе до преципитация на урати в тубулите и до развитие на ОБН.
Ампулите от 250 mg се прилагат само при силно ограничена бъбречна функция – олигоанурия, при ОБН или в терминален стадий при ХБН във венозна капкова инфузия, като една ампула се разрежда най-малко в 250 ml физиологичен разтвор и се внася със скорост не повече от 4 mg/min. Таблетките от 500 mg се прилагат за продължаване на парентералното лечение в тези случаи, като се приемат след закуска с малко вода.
Подчертаната зависимост на диуретичния ефект на фуросемида от внесената доза, голямата му терапевтична ширина, както и възможността за различни начини на внасяне в организма позволяват де се използват различни схеми за приложение и дозировка от една страна, а от друга – да се индивидуализира лечението на пациента в зависимост от тежестта на заболяването, от електролитния баланс, от наличието на ритъмни нарушения, от нивото на гликемия и т.н.
- Перорално и паретнерално се прилага за лечение на отоци от сърдечен произход, при чернодробна цироза с ацит и бъбречни отоци – нефрозни състояния, остър гломерулонефрит, хронични громерулонефрити и ХБН, включително и в термалния и стадий.
Фуросемидът е мощен салидиуретик с бързонастъпващо и краткотрайно действие. Неговият диуретичен ефект се обуславя от значителното увеличение на бъбрения кръвоток в кортикалната зона за сметка на повишена биосинтеза на бъбречни простагландини и от намалената активна реабсорбция на хлорни и натриеви йони във възходящото рамо на хенлиевата бримка поради намалено снабдяване с енергия на йонните помпи в базалните мембрани на тубулните клетки. Той блокира предимно активния транспорт на хлорните йони, докато потискането на реабсорбцията на Na+ е вторично. В резултат на това намалява картикопапиларният осмотичен градиент и се нарушава концентрационната функция на бъбреците. Той не намалява гломерулната филтрация, поради което може да се използва и при терминална ХБН. Ефективен е както в условията на ацидоза, така и при алкалоза. Салидиуретичният ефект на фуросемида се манифестира още преди края на първия час от внасянето му рer os, продължава 6 – 8 h и е пропорционален на внесената доза. При венозно инжектиране диуретичният му ефект се проявява малко по-късно, но има значително по-голяма продължителност.
 

Реклама