Ganciclovir (DCI)

Синоними: Cymevene (Syntex), Cymevan(Syntex), Symevene (Roche).

Лекарствени форми: Cymevene et Cymevan (Syntex) – fl.lyophilisat x 500 mg/10ml; Symevene (Roche) – caps.x 250 mg et x 500 mg.

Действие:

  • конкурентно потискане внедряването на деоксигуанозин-трифосфата на ДНК на реципиента с помощта на ензима ДНК-полимераза.

  • Включването на ганцикловир трифосфата във вирусната ДНК и по този начин си прекратява или почти напълно се ограничава вирусната ДНК елонгация.

Ганцикловирът е активен спрямо цитомегалния вирус (CMV), herpes simplex virus 1и 2 (HSV1 и HSV2), варицела зостер вирус (VZV), Ebstein-Barr вирус (EBN), човешки херпес вирус 6 (HV-6) и хепатит В вирус (HBV).

Показания: - Перорално се прилага за поддържащо лечение на цитомегаловирусен ретинит при имунокомпрометирани пациенти, включително и такива със СПИН, при които ретинитът е стабилизиран след провежадне на подходяща индукционна терапия. Показан е и за профилактика на CMV заболявания при HIV- положителни индивиди, при които рискът от развитие на CMV-инфекция е повишен, както и при пациенти с трансплантирани органи.

  • Венозно е показан зе лечение на животоопасни цитомегаловирусни инфекции при имунокомпрометирани индивиди.

Особености на приложение и дозировка:

Венозно се прилага началан терапия с по 5mg/kg на 12h, като едночасова венозна перфузия, в продължение на 14-12 дни. Поддържащо лечение се провежда по 5 mg/kg в едночасова венозна перфузия ежедневно през 24 h или по 6 mg/kg един път дневно в 5 дни от седмицата.

При болни с ХБН дозировката е представена в таблицата:

При пациенти със стабилизиран CMV ретинит, след провежадне на подходяща индукционна терапия, се провежад поддържащо лечение със Cymevene per os no 1,0 g 3 пъти дневно през 3h. За профилактика на CMV-инфекции се препоръчва дневна доза 3,0 g, разпределена в 3 према по време на основните нахранвания.

Креатининов клирънс, ml/s

Дозировка при приложение рer os

Дозировка при i.v. приложение

Начална

Поддържаща

>1,17

3 х 1,0 g дневно

5 mg/kg през 12 h

5 mg/kg ежедневно

1,16 – 0,83

3 х 500 mg дневно

2,5 mg/kg през 12 h

2,5 mg/kg ежедневно

0,82 – 0,42

2 х 500 mg дневно

2,5 mg/kg през 24 h

1,25 mg/kg ежедневно

0,41 – 0,17

500 mg дневно

1,25 mg/kg през 24 h

0,625 mg/kg ежедневно

< 0,16

3 пъти седмично след диализен сеанс

1,25 mg/kg 3 пъти седмично след диализен сеанс

0,625 mg/kg 3 пъти седмично след диализен сеанс

Особенсоти на употреба:

Взаимодействие с други лекарства: Не се препоръчва едновременното му приложение с Pentamidine, Dapsone, Flucytosine, Zidovudine, Amphoteracin B, цитостатици.

Страничин ефекти: Потискане на хемопоезата с развитие на обратими неутропении и тромбоцитопении. Невро-психични смущения: нарушения на вниманието и интелекта, конвулсивни кризи. По-рядно се наблюдават гадене, повръщане анорексия, диария, треска, кожни алергични реакции.

Противопоказания: Свръхчувствителност към препарата, костномозъчна хипоплазия, бременност, лактация.

Разтворът за венозна перфузия се приготвя като един флакон от 10ml , съдържащ 100 mg лиофилизат на натриева сол на ганцикловир, се разтваря със стерилна вода за приготвяне на инжекционни разтвори и се разклаща до пълно разтваряне. Този разтвор се разрежда в 100 ml изотоничен разтвор на натриев хлорид, в 5% разтвор на глюкоза или разтвор на Рингер и се внася във венозна перфузия за един час.
Абсолютна бионаличност на перорално прилаганите капсули Cimevene нагладно е приблизително 5%, а прложени по време на хранене – около 6 – 9 %. Приемането му по време на хранене повишава абсорбцията и значително удължава времето за достигане на върхови серумни концентрации. След перфузия на 5mg/kg в продалжение на 60min максимална серумна концентрация от 8,3μg/ml се получавапрез първия час от перфузията. Плазменият му полуживот при орално приемане 4,8 h, а при венозно – 2,8h. С плазмените протеини се свързва слабо – 1- 2%. Кноцентрацията му в цереброспиналната течност се равнява на 7 – 67% от тази в серум. Над 90% от претото количество се излъчва непроменен с урината, чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция. Плазмената концентрация на ганцикловира се редуцира приблизително 50% при хемодиализа, както при перорално, така и при венозно приложение.
Ганцикловирът е синтетичен аналог на 2’ – deoxyguanosine, който потиска репликацията на херпесните вируси in vitro. В инфектираните клетки гонзикловирът се фосфорилира първоначално до ганцикловир монофосфат. По-нататъшното фосфорилиране се осъществява от няколко клетъчни кинази, като се превръща в ганцикловир трифосфат. Заразените клетки съдържат много по-голямо количество клетъчни кинази и ганцикловир трифосфат в сравнение с незаразените. В инфектираните клетки се осъществява преференциално фосфорилиране на ганцикловира и образувания в тях ганцикловир трифосфат се метаболизира бавно, като 60 – 70% от приетото количествоостава в тези клетки до 18h след елиминирането ганцикловира от екстрацелуларната течност. Антивирусната активност на ганцикловира се изразява в потискане синтезата на вирусната ДНК, което се осъществява по 2 механизма:
 

Реклама