Glucagon (DCI)

Синоними: Glucagon Novo (Novo Nordisk), Glucagon (Lilly).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

-Глюкагонов тест при диагностика на гликогенозите.

-Премедикация по време на рентгенови изследвания на храносмилателния тракт с двоен контраст.

-Премедикация по време на ендоскопски изследвания на храносмилателния тракт, когато другите антиспастични средства са неефективни или противопоказани.

Особености на приложение и дозировка:

Странични ефекти:

Противопоказания:

хипогликемия, дължаща се на сулфанилурейни препарати, на алкохол или на инсулином. Да не се прилага при болни с феохромоцитом или или глюкагоном. Противопоказан е и при диабетици по време на рентгеново или ендоскопско изследване на храносмилателния тракт.
При венозно инжектиране на високи дози може да се наблюдават единствено гадене и повръщане, които изчезват след намаляване на дозата или след даването на обикновени антиеметици. При внасянето на високи дози – до 10 mg, може да се развие понякога хипогликемия.
След разтваряне на лиофилизата във флакона с приложения разтворител глюкагонът се инжектира мускулно или подкожно. Венозно също може да се инжектира. Действието му настъпва бързо - 10 min след инжектирането, и е краткотрайно – 20 – 30 min. Втора инжекция от 1 mg може да се направи евентуално след 20 min, ако ефектът от първата не е достатъчен. При хипогликемия, дължаща се на инсулин, инжектирането на глюкагона трябва да се последва от венозна перфузия на глюкоза.
-При хипогликемия, дължаща се на инсулин.
Глюкагонът е хипергликемизиращ хормон, който се образува в алфа-клетките на панкреасните островчета. Неговото хипергликемизиращо действие настъпва вследствие активиране на мембранната аденилциклаза с повишение на вътреклетъчния цАМФ. Действието му върху въглехидратния метаболизъм се изразява в : хепатална гликогенолиза с освобождаване на глюкоза в кръвта; стимулиране на хепаталната неогликогенеза. На нивото на другите паренхимни органи, като например миокарда, този му ефект е по-слаб, но безспорен. Освен това той засилва липолизата на триглицеридите в адипоцитите. Във високи дози има позитивно хронотропно и инотропно действие. Глюкагонът се фиксира върху специфичните клетъчни рецептори, главно в черния дроб, където той се разрушава частично. Една част се секретира в жлъчката. В плазмата отговорен за деградацията на хормона е плазминогенът.
Fl.lyophilisat x 1 mg et x 10 mg.
 

Реклама