Halothane (DCI)

Синоними: Narcotan (Spoga), Fluothane (Zeneca).

Лекарствени форми: Летлива течност в кафяви стъклени банки по 150 и 250 ml с 0,01 % тимол като стабилизатор.

Действие: Халотанът е неексплозивен и невъзпламеним мощен инхалационен анестетик, който има 3 – 4 пъти по-силно наркотично действие от етера. Той упражнява прогресивна и реверзибилна депресия на ЦНС, като се започва от кората към медуларните центрове. Не притежава аналгезични свойства. Халотанът индуцира бързо анестезия без стадий на възбуждане. За 3 – 5 min се достига хирургическия стадий на наркозата, който протича с добре изразена, макар и недостатъчна, миорелаксация. Комбинацията му с нервно-мускулни блокери причинява подходяща миорелаксация. Депресията на отделните части на ЦНС е право пропорционална на концентрацията на халотана в кръвта и тъканите. При лека анестезия кръвта съдържа 7 – 8 mg/% халотан, в стадия на хирургическа наркоза – 12 mg/%, а при концентрация 30 – 38 mg/% започва потискане на дишането. Халотанът увеличава интракраниалното налягане и мозъчния кръвоток. Потиска в по-голяма степен симпатикусовата, отколкото парасимпатикусовата нервна система и в същото време има умерен бета-стимулиращ ефект. По време на хирургичния стадий на наркозата причинява артериалната хипотензия вследствие директно въздействие върху миокарда (намалява неговата контрактилна мощ и ударния обем) и разширение на кръвоносните съдове на кожата и мускулите. Той увеличава сензитивността на миокарда към катехоламините и повишава риска от аритмии. Не дразни дихателните пътища и предизвиква умерена бронходилатация, съчетана с инхибиция на бронхиалната секреция и често с учестяване на дихателния ритъм. Потиска ларингеалните и фарингеалните рефлекси и саливацията. Намалява контрактилитета на матката право пропорционално на анестезията. Излизането от наркозата също става бързо – за 3 – 5 min след спиране на инхалацията, а след 10 – 20 min изчезва обикновено и следнаркозната депресия.

Халотанът се абсорбира на ниво на алвеолите и равновесие на концентрацията му в кръвта и алвеолите се достига бързо. Той е релативно слабо разтворим в кръвта, поради което съществува риск от бързо предозиране. Фармакокинетиката на халотана в организма протича по трикомпартиментен модел:

  • богато васкуларизирани тъкани – главен мозък, където се разпределя предимно в кората и в базалните ганглии, както и в ретикуларната формация, сърцето и черния дроб;

  • мускулни тъкани;

  • мастна тъкан.

Неговият афинитет към липидите води до почти пълното му изчезване от кръвта, след навлизането му в тъканите, в частност в мастната тъкан. Мастната тъкан е жадна за халотан, поради което при една даже продължителна анестезия няма риск от натрупването му в циркулиращата кръв. Около 80 % от внесената доза се елиминира непроменен през белите дробове, а останалите 20 % се елиминират с урината след метаболизиране в черния чрез оксидиране и редукция.

Показания

Особености на приложение и дозировка

Взаимодействие с други лекарства

Странични ефекти

Противопоказания

: Шок, ритъмни нарушения, феохромоцитома, тежка тиреотоксикоза, напреднали чернодробни и бъбречни заболявания, по време на бременност и раждане, повишено интракраниално налягане. 
: Брадикардия, артериална хипотензия, ритъмни нарушения. Хепатотоксични прояви с образуване на антитела срещу хепатоцитите се наблюдават рядко, главно след повторни наркози с халотан. Изключително рядко се развива малигнена хиперпирексия, обикновено при болни с миопатии, завършваща с летален изход в 70 % от случаите. Мускулна ригидност е наблюдавана при болни под 20 години и е вероятно генетично детерминирана.
: Едновременното му приложение с адреномиметици повишава риска от ритъмни нарушения. При комбинация с фенитоин повишава серумната му концентрация.
: Прилага се с помощта на апарати по отворения, полуотворения, полузатворения и затворения способ със специални калибрирани изпарители в смес с кислород, не по-малко от 50 %, или кислород с двуазотен окис. Минималната анестетична концентрация на халотана при хора е 0,77 %, а в комбинация със 70 % двуазотен окис намалява на 0,3 %, което е еквивалентно на кръвни нива съответно 15 mg/% в първия случай и 6 mg/% във втория. Премедикацията с морфин намалява минималната анестетична концентрация на халотана съвсем незначително. Минималната анестетична концентрация на халотана при кърмачета под 6 месеца е 1,08 %, при 10-годишни деца 0,92 %, а при лица над 70 години – 0,64 %.
: За краткотрайна и дълготрайна обща инхалационна наркоза при различни оперативни интервенции. Подходящ е за приложение и при заболявания на бронхо-пулмоналната система – възпалителни процеси, астматиформен бронхит, бронхиална астма, емфизем, а така също и при диабетици.
 

Реклама