Heparin Natrium (DCI)

Синоними: Heparin (Galenica), Heparin Richer (G. Richter), Heparin Polfa (Ciech Polfa), Heparin Sodium (Wyeth-Ayerst), Heparin Sodique (Roche), Liquemine (Roche), Heparin Sodium (Lilly), Heparin Novo (Novo), Heparin Fresenius (Fresenius), Heparin Leo (Leo), Heparin Choay (Choay), Heparin Spofa (Spofa).

Лекарствени форми: Heparin (Galenica), - amp. x 5000 UI/5 ml et x 25 000 UI/5 ml; Heparin Richter – fl. x 25 000 UI/5 ml, amp x 25 000 UI/5 ml; Heparin Polfa – fl. x 25 000 UI/5 ml; Heparin Sodium (Upjohn) – fl. x 1000 UI/ml et x 5000 UI/ml; Heparin Sodium (Wyeth-Ayerst) – fl. x 1000 UI/ml, x 2500 UI/ml, x 5000 UI/ml et x 10 000 UI/ml; Heparin Sodique (Roche) – fl. 25 000 UI/5 ml; Liquemine – amp. x 2500 UI/1 ml; Heparin Novo – amp. x 50 000 UI/2 ml; Heparin Fresenius – amp. x 25 000 UI; Heparin Leo – fl. x 25 000 UI/5 ml, Heparin Choay – fl. x 5000 UI/1 ml et x 25 000 UI/5 ml; IBHeparin Spofa IB- amp. x 10 000 UI/1 ml et x 25 000 UI/1 ml.

Действие:

Показания:

Обичайна дозировка:

Особености на приложение и дозировка:

При деца лечението започва с болус инжектиране на 50 – 100 UI/kg, последвано от венозна инфузия на 20 – 30 UI/kg/h. Хепаринът е антикоагулант – средство на избор при бременни.

Особености на употреба:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Хеморагични диатези, тромбоцитопения, бактериален ендокардит, остри и хронични левкози, костномозъчна хипоплазия, остра сърдечна аневризма, тежки чернодробни заболявания. С повишено внимание трябва да се прилага при стомашно-дуоденална язва и тежка артериална хипертония, диабетична ретинопатия.
Рядко се наблюдават: главоболие, гадене, алергични реакции, нитритоидни кризи. При предозиране или продължителна употреба – кръвоизливи. Много рядко може да се развие тежка тромбоцитопения, която може да се съчетае и с артериални и венозни тромбози. При продължително лечение с големи дози – остеопороза. Много рядко – алопеция.
Прилагането му при болни, лекувани с пропранолол и диазепам, може да доведе до спиране на дишането. Дигиталисовите глюкозиди, Vit. C, антихистаминовите средства, тетрациклин, цефалоспорини и венозно приложения нитроглицерин потискат антикоагулантната му кативност. Кортикостероидите, декстранът, НПВС, антиагрегантите и фибринолитиците, парентералните пеницилини и оралните антикоагуланти потенцират ефектите на хепарина. Хепаринът измества фенитоина, хинидина, пропранолола и бензодиазепините от местата им на свързване със серумните протеини. Едновременното му прилагане с тироксин може да причини ритъмни нарушения. Не се прилага в една спринцовка с други медикаменти – преципитация.
Хепаринът се внася най-често венозно – струйно или в капкова инфузия, подкожно – на различни места в коремната гънка между пъпа и илиачната кост. Мускулно инжектиране не се препоръчва поради опасност от хематоми.
Дозировката е индивидуална и се провежда под контрол на времето на съсирване, тромбиновото и активираното парциално тромбопластиново време, които трябва да достигнат нива 1,5 – 2,5 пъти по-високи от изходните. При остър миокарден инфаркт и нестабилна ангина пекторис се дозира по 1000 UI/h в продължителност на 3-5 дни. За лечение на белодробен тромбоемболизъм обичайната дневна доза е 40 000 UI в продължение на 1-2 седмици. При състояния , изискващи продължителна антикоагулантна профилактика, 1-2 дни преди преустановяване на лечението с хепарин се дава непряк янтикоагулант. При имунни нефропатии се дозира по 20 000 – 40 000 UI/ 24 h, на 3 – 4 приема, в продължение най-малко на два месеца. За профилактика на тромботични инциденти при хирургически интервенции и при бременни се дозира 2- 3 пъти дневно по 5000 UI s.c.
4 x 5000 – 10 000 UI дневно i.v.
При остър миокарден инфаркт, белодробна емболия, остра венозна или артериална непроходимост, предсърдно мъждене и анамнеза за прекарани емболии, съдови и сърдечни операции, синдром на ДВС, имунни нрфропатии, при хемодиализни процедури, хемсорбция. Прилага се и за профилактика на тромбозите след хирургични интервенции и за хепаринизиране на кръвта при екстракорпорално кръвообращение.
Хепаринът има многостранно биологично действие. Антикоагулантната му активност е свързана с активиране на антитромбин III (AT III) и с необратимо инхибиране на факторите на кръвосъсирването – IX, X, XI и XII. В резултат на това се потиска превръщането на протромбина в тромбин и възможността на последния да реагира с фибриногена, за да превърне във фибрин. Така се предотвратява формирането на тромби в съдовете, техния растеж и евентуалната им емболизация. Той не притежава фибринолитична активност и не може да лизира вече образувал се тромб. Като се свързва с хепариновите рецептори по повърхността на ендотелните клетки, той увеличава отрицателният им заряд и ограничава адхезията и агрегацията както на тромбоцитите, така и на левкоцитите и еритроцитите. Освен това хепаринът намалява проницаемостта на съдовете, потиска активността на комплемента, увеличава отрицателния заряд по повърхността на Т и В лимфоцитите и като възпрепятства тяхното коопериране, потиска образуването на имунни комплекси и отлагането им в тъканните структури. Други по значими ефекти на хепарина са: потискане на ефективността на хиалуронидазата и активиране на липопротеинлипазата. Хепаринът се метаболизира в черния дроб и в РЕС. Има кратък полуживот – средно 1 h и се увеличава пропорционално на приложената доза. Не преминава плацентарната бариера.
 

Реклама