Hydroflumethiazide (DCI)

Синоними: Diucardin (Wyeth-Ayerst), Saluron (Bristol), Leodrine (Leo-France).

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Анурия, свръхчувствителност към препарата, терминална ХБН, тежки чернодробни заболявания.
Гастро-интистинални прояви – гадене, повръщане, диария или запек, алргични реакции, интрахепатална холостаза с жълтеница, сиалоаденит, панкреатит, ортостатична хипотония, левкоцитопения, хемолитична анемия, парестезии, вертиго. Тези прояви обикновено са леки и преходни.
Да не се комбинира с литиеви соли. Колестиполът потиска интестиналната абсорбция на тиазидите. Кортикостероидите, АСТН и амфотерацин В, давани едновременно с тиазидни диуретици, може да засилят хипокалиемията.
Като диуретик се започва с начална доза 50 mg сутрин. В зависимост от отговора на пациента дозировката се движи от 25 – 200 mg/24h, като дозите над 100 mg се дават в няколко приема. За лечение на АХ се дозира по 50 – 100 mg/24 h. Дневната доза не бива да надхвърля 200 mg.
За лечение на отоци при застойна сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, бъбречни заболявания, отоци вследствие терапия с гликокортикоиди и естрогени. За монотерапия на АХ или в комбинация с други антихипертензивни средства.
Хидрофлуметиазидът е бензотиадиазиден дериват с мощно диуретично действие и антихипертензивен ефект. Има ниска токсичност. Механизмът на диуретичното му действие е свързан с интерференция в тубулния механизъм на електролитната реабсорбция. В максимална терапевтична дозировка ефектът му е еквивалентен на другите тиазидни диуретици. Механизмът на антихипертензивното му действие не е изяснен. Приет перорално, има непълна, но бърза абсорбция. Екскретира се с урината.
Tabl.x 50 mg.
 

Реклама