Hydroxybutyrate Natrium (DCI)

Синоними: Natrii oxybutyras (Medexport), Gamma-OH (Cernep Synthelabo).

Лекарствени форми: Amp. x 2,0 g/10 ml.

Действие: Натриевият оксибутират представлява структурен аналог на гама-аминомаслената киселина (ГАМК), която изпълнява ролята на основен потискащ медиатор в ЦНС. В отличие от ГАМК, натриевият оксибутират преминава лесно през хемато-енцефалната бариера. Като въздейства на митохондриалните ензими той активира окислителното фосфорилиране, образуването на креатинфосфат и АТФ и усилва използването на кислорода от тъканите в условията на хипоксия. Натриевият оксибурат снижава активността на LDH, намалява образуването на лактат от пирувата, снижава вътреклетъчната ацидоза и усилва постъпването в клетките на К+ и намалява съдържанието на Н+. В резултата се потиска реполяризацията на клетъчните мембрани, респективно провеждането на нервните импулси. Значение за невротропните ефекти на препарата има инхибиращото му действие върху трансаминазата на ГАМК.

В зависимост от внесената доза натриевият оксибутират има седативен, хипнотичен или наркотичен ефект. Предизвиканата от него наркоза се характеризира със запазени корнеални рефлекси при пълно потискане на сухожилните и намаление на фарингеалните рефлекси, с тесни зеници, реагиращи на светлина, с добре изразена миорелаксация и добри хемодинамични показатели. Има ниска токсичност и голяма терапевтична ширина. Притежава наркотична активност и при перорално приемане, което го прави подходящ за приложение при лабилни в психическо отношение болни.

Показания: - За въвеждане в наркоза.

  • За базисна наркоза в общата и сърдечносъдовата хирургия, в акушерството и други.

  • За профилактика и лечение на хипоксичен мозъчен оток.

  • Като транквилизиращо и сънотворно средство.

Особености на приложение и дозировка

Взаимодействие с други лекарства

Странични ефекти

Противопоказания

: Хипокалиемия, миастения. Предпазливо трябва да се прилага при токсикоза на бременността с изразен хипертензивен синдром.
: Има добра поносимост. При бързо венозно инжектиране може да доведе до психомоторна възбуда, тонични гърчове. Рядко се развива хипокалиемия, повръщане, а при предозиране – потискане на дишането.
: Потенцира ефектите на невролептиците, аналгетиците и другите невротропни средства, но без да повишава тяхната токсичност.
: Прилага се венозно и перорално. Венозно се инжектира бавно – със скорост 1 – 2 ml/min, най добре разреден с 20 ml 40 % разтвор на глюкоза. При възрастни се дозира по 50 – 120 mg/kg, а при изтощени и стари хора – по 50 – 70 mg/kg. Продължителността на въвеждането е 10 – 20 min. Перорално се прилага по 100 – 200 mg/kg. При хипоксичен мозъчен оток се прилага по 50 – 100 mg/kg, а като транквилизатор по 1,0 – 6,0 g/24 h.
 

Реклама