Imipeneme + Cilastatine

Синоними: Tienam (MSD), Primaxin (MSD)

Лекарствени форми: Fl.x 500 mg = Imipeneme/Cilastatine 250/250 mg pro infuse.i.v.; Fl.x 1,0 g = Imipeneme/Cilastatine 500/500 mg pro infuse i.v.

Действие: Тиенам представлява комбинация от полусинтетичния бета-лактамен антибиотик имипенем и ензимния инхибитор циластатин в съотношение 1:1.

Имипенем спада към класа на тиенамицините, представляващи в химическо отношение карбапенеми – аналози на пеницилините с въглероден атом вместо серен с двойна връзка в молекулата. Той има бактерициден тип на антибактериално действие, като инхибира протеиновата синтеза на клетъчната стена на бактериите. Естественият антибактериален спектър на имипенема обхваща : Gram (-) аероби – Esch.coli, Proteus mirabilis, включително индол-позитивните щамове, Providencia, Serratia, Klebsiella, Enterobacter, Citrobacter, Campylobacter, Salmonella, Shigella, Pseudomonas, Acinetobacter, Haemophilus, Neisseria, Yersinia, Bordetella, Brucella militensis, Gardnerella; Gram (+) аеробни микроорганизим – стрептококи от различните групи и пневмококи, Staphylococcus aureus et epidermidis, с изключение на meti-R щамове, Listeria monocytogenes, Erysipelothrix rhusiopathie; Gram (-) анаеробни организми – Bacteroides, Fusobacterium и Gram (+) анаеробни микроорганизим – Actinomyces, Clostridium, Peptococcus, Peptostreptococcus, Propionibacterium. Резистентни към него са : meti-R стафилококи, Pseudomonas maltophilla, Pseudomonas cepacia.

Циластатинът е спицифичен и реверзибилен компетитивен инхибитор на дехидропептидаза-1, ензимът, който метаболизира и инактивира имипенема на бъбречно ниво. С това си действие циластатинът осгурява висока концентрация на антибиотика в кръвта. Освен това прибавянето на циластатина към антибиотика практически анулира нефротоксичонто му действие, наблюдавано при опитни животни, третирани с дози имипенем. Циластатинът няма антибактериална активност.

Плазменият полуживот както на имипенема, така и на циластатина е около 1h. Нивото на свързване с плазмените протеини на имипенема е окло 20%, а на циластатина – около 40%. Имипенемът има добра дифузия в интерстациалната течност, но слаба в церебро-спиналната. Имипенемът се елиминира през бъбреците – около 70% от внесената доза се установява в урината през следващите 10h, след което се установяват само неактивни метаболити. При хемодиализа 80 – 90% от наличното в организма количество имипенем се диализира. Циластатинът се елиминира непроменен до 70% от внесеното количество до десетия час след апликацията и в около 10% под формата на активни метаболити. При хемодиализа се излъчва около 60% от наличното в организма количество.

Показания: Прилага се като високо ефективно средство за лечение в болнична обстановка на тежки инфекции, причинени от резистентни на други антибиотици бета-лактамаза продуциращи Gram(-) и Gram (+) микроорганизми и особено при инфекции смесени с присъствие на анаероби: инфекции на коремната кухина и малкия таз, на дихателната и уро-гениталната система, септични състояния, на костно-ставния апарат, кожата и меките тъкани, ендокардити. Не е показан за лечение на менингити.

Особености на приложение и дозировка: Прилага се в клинична обстановка само във венозна инфузия при възрастни и деца над 40kg по 500 mg през 6h, като инфузията продължава 20 – 30min. При особено тежки инфекции може да се внесе по 1,0 g през 6h, като в тези случаи инфузията продължава 40 – 60min. При болни с ХБН дневната доза не бива да надвишава 2,0 g. При ХБН с клирънс на креатинина под 0,16 ml/s се дозира по 250 – 500 mg два пъти дневно, като дозата не бива да надминава 12,5 kg/mg/24 h. При диализирани пациенти тиенам се внася по 500 mg след всеки диализен сеанс, а след това през 12 h.

В детска възраст се дозира по 25 kg/mg/6 h.

Особености на употреба: Разтворът за венозна перфузия се приготвя ex tempore, като 500 mg имипенем се разтваря в 100 ml разтворител, а 250 mg – в 50ml (5mg/ml имипенем). За разтворител може да се използва 0,9% разтвор на NaCl, 5 – 10% разтвор на глюкоза или Serum glucosae 5%, 2,5 – 10% разтвор на манитол. Не бива да се използва за разредител лактат съдържащ разтвор поради химическа несъвместимост! Пълно разтваряне се получава след силно разклащане в продължение на поне 3min. Разтворът на тиенам не бива да се смесва с други антибиотици!

Страничин ефекти: Алергични реакции: уртикария, еритеми на мястото на инжектирането, оток на Квинке, артралгии. Стомашно-чревни прояви: диария, гадене, колити. Прояви от страна на ЦНС: световъртеж, сънливост, парестезии, епилептиформени гърчове. Тези прояви са по-изразени при болни с ХБН. Може да се развият гранулоцитопения и тромбоцитопения, повишение на трансаминазите, на алкалнтаа фосфатаза, на креатинина и билирубина, червено оцветяване на урината. Може да се наблюдават нарушения във вкуса.

Противопоказания: Свръхчувствителност към пеницилинови препарати и цефалоспорини, болни с алергични заболявания, костномозъчна хипоплазия, епилепсия. При тежки чернодробни заболявания и ХБН – да се редуцира дозата! По време на бременност и кърмене.

 

Реклама