Iterferon alpha-2a (DCI)

Синоними: Roferon A ( Roche ).

Лекарствени форми:

Действие:

Основният механизьм на противотуморното действие на Roferon А все още не е изяснен. В човешки туморни клетки, третирани с Roferon A се наблюдава значително редуциране на ДНК, РНК и белтьчната синтеза. Установено е, че реферон А има in vitro антипролиферативна активност срещу различни тумори у човека, като потиска растежа на някои човешки туморни присадки вьрху голи мишки. Известен брой човещки туморни клетьчни лининии получени in vivo вьрху имунокомпрометирани голи мишки са тестувани за вьзприемчивост кьм роферон А. Антипролиферативната активност на роферон А е била проучена in vivo при редица тумори, втова число: мукоиден карцином на гьрдата, аденокарцином на цекума, карцином на дебелото черво и карцином на простатата. Степента на неговата антипролиферативна активност при различните тумори е различна.

След подкожно или мускулно инжектиране резорбцията на роферон А надвишава 80 %. След мускулно приложение на 36 000 000 UI вьрхова серумна концентрация се достига след 3,8 h и варира от 1500 до 2580 pg/ml, а след подкожто инжектиране на сьщата доза максималната серумна концентрация варира от 1250 до 2320 pg/ml, като се достига за 7,3 h. Фармакокинетиката на Roferon A при диапазон на дозата от 3 000 000 до 198 000 000 UI е от линеен тип. Както при здрави доброволци, така и при пациенти с дисеминиран карцином серумните концентрации на интерферон алфа-2а показват значителни вьтрегрупови вариации. Основен пьт за елиминиране на роферон А е бьбречният катаболизьм. Ролята на жльчната екскреция и чернодробния метаболизьм е второстепенна. Времето за полуелиминиране след венозна енфузия на 36 000 000 UI е 3,7 – 8,5 h.

Има доза-зависима крива на насищане. Метаболизира се в черния дроб и бъбреците. Екскретира се с урината. Преминава плацентарната бариера и в майчиното мляко.

Показания:

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания: Алергия кьм интерферон. Инфаркт на миокарда, нестабилна стенокардия, тежка артериална хипертония, тежки ритьмни нарушения. Тежки чернодробни и бьбречни заболявания. Тежка миелосупресия. Епилепсия.

Особености на приложение и дозировка:

При хронична миелолевкоза – по 5 000 000 UI/m2 pd 24 h i.m. или s.c. в продьлжение поне на 9 месеца. Поддьржащо лечение – с 50 % редуцирана доза от индукционното лечение, като инжекциите се правят всеки ден или през ден и на всеки 3 месеца дозата се адаптира сьобразно получения резултат. Лечението трябва да продьлжи поне още 3 месеца след получаване на цитогеничен отговор – изчезване на филаделфийската хромозома.

При дисеминиран малигнен меланом: индукционно лечение – по 10 000 000 UI/m2/24 h мускулно 3 пьти седмично в продьлжение на 1 месец. При добьр ефект се продьлжава с поддьржащо лечение в сьщата дозировка до стабилизиране на сьстоянието.

При мултиплен меланом: след проведен курс на индукционно лечение с химиотерапевтици се провежда поддьржащо лечение с роферон А по 3 000 000 UI/m2 за 24 h s.c. 3 пьти седмично.

Нискостепенен неходжкинов лимфом –

При метастизирал или рецидивиращ бьбречен карцином се прилага по 36 000 000 UI 24/ h i.m.като монотерапия или в умерени дози – 18 000 000 UI 3 пьти седмично в комбинация с Vinblastine. Като монотерапия се препорьчва следната дозировьчна схема: от 1-ия до 3-ия ден – 3 000 000 UI/24 h; от 4-ия до 6-ия ден 9 000 000 UI/24 h, от 7-ия до 9-ия ден – по 18 000 000 UI/24 h и при добра поносимост дозата може да се повиши до 36 000 000 UI/24 h от 10-ия до 84-ия ден. Продьлжителността на лечението е наи-малко 8 седмици, за препорьчване не по-малко от 12 седмици. Провеждано е лечение с продьлжителност до 16 последователни месеца.

Особености на употреба: Разтворьт за инжектиране се приготвя непосредствено преди апликацията, като лиофилизатьт на един флакон се разтваря с 1 ml от приложения разтворител – вода за инжектиране, и се внася мускулно или подкожно. Венозният пьт на инжектиране не се прилага за продьлжително лечение. При тромбоцитопения под 50 х 109/l се прилага подкожно. Да не се смесва в една шприца с други медикаменти.

прилага се като допьлнително лечение след провеждана химиотерапия сьс или без радиотерапия в доза 3 000 000 UI s.c. 3 пьти седмично в продьлжение на не по-малко от 12 месеца. Лечението се започва веднага след като пациента се вьзстанови от страничните ефекти на химио- и радиотерапията, обикновено 4 – 6 седмици след прекратяването и.
При трихолевкоза: индукционно лечение – по 1 700 000 UI/m2 за 24 h i. m. или s.c. в продьлжение на 7 месеца. Поддьржащо лечение – по 1 700 000 UI/m2/24 h i. m. или s.c. три пьти седмично в продьлжение поне на 5 месеца.
Едновременното приложение с кортикостероиди, нестероидни противовьзпалителни средства и инхибитори на простагландините може да доведе до потискане ефекта на алфа-интерферона.
При повечето от пациентите се наблюдава псевдогрипен синдром: умора, висока температура, втрисане, анорексия, миалгия, главоболие, артралгии и изпотявания. Повлиява се добре от парацетамол и намаляване на дозировката. Храносмилателни прояви: анорексия, гадене, поврьщане, гастралгии, диарии. Неврологични и психични смущения: депресия, вертиго, обьрканост, сомнолентност, парестезии, които са винаги реверзибилни. Рядко може да се развият артериална хипертония, палпитации, оточност на крайниците. Повишаване активността на алкалната фосфатаза и трансаминазите, което изчезва с намаление на дозировката. Рядко може да се развият левкоцитопения, троммбоцитопения и анемия, които изчезват 8 до 10 дни след спиране на лечението.
Прилага се за лечение на: трихолевкоза, в хроничната фаза на хроничната миелолевкоза, метастазирал мелагинен меланом, Капощи сарком, сьчетан сьс СПИН, метастазирал или рецидивиращ бьбречен карцином, за поддьржащо лечение на мултиплен миелом, кожен Т-клетьчен лимфом, нискостепенен лимфом на Ходжкин, тромбоцитоза свьрзана с миелопролиферативни заболявания, след проведена индукционна химиотерапия.
Роферон А представлява стерилен лиофилизиран рекомбинантен човешки алфа-2а интерферон, получен с помощта на ДНК-рекомбинантна биотехнология, като се използва гентехнически манипулиран щам на Esch.coli, чиято ДНК носи кода за този човешки протеин. Роферон А има имуномодулиращо действие: стимулира фагоцитната и цитотоксичната активност на макрофагите и моноцитите, стимулира активността на цитотоксичните Т лимфоцити и на NK клетките (natural killer cells). Някои имунологични функции могат да бъдат инхибирани – например лимфоцитния отговор към поликлонални митогени, разтворими антигени и други. В редица случаи – като при антитялообразуването и отхвърлянето на трансплантатите, може да има имуносупресивен или имуностимулиращ ефект в зависимост от времето на прилагането и от концентрацията на препарата. С имунорегулаторния ефект на интерферона е свързано и неговото вирусостатично и антитуморно действие.
Fl. x 5 ml lyophilisat x 3 000 000 UI, x 9 000 000 UI et x 18 000 000 UI + amp. Разтворител + шприца с 2 игли.
 

Реклама