Isoniazide (DCI)

Синоними: Rimicid (Sopharma), Rimicid (Pharmacon-93), Rimifon(Roche).

Лекарствени форми: Rimicid (Sopharma) – tabl.x 100mg , amp.x 50mg/2ml; Rimicid (Pharmacon-93) – tabl.x 100mg; Rimifon - tabl.x 50mg, x 100mg et x 150mg, amp.x 150mg et 500mg pro inj.i.v.

Действие:

Изониазидът прониква през клетъчните мембрани и действа на интрацелуларно разположенитемикобактерии.Прониква също и достига висока концентрация в туберколозните огнища, включително и в некротичните маси, където действа на микобактериите. Благоприятното му действие се изразява в бързо изчезване на токсичните прояви, спиране на изпотяванията, намаляване на кашлицата и храчките и на количеството на микобактериите в тях, подобряване на апетита и наддаване на тегло.

Приет перорално изониазидът се абсорбира добре и достига максимална серумна концентрация между 1-ия и 2-ия час. С плазмените протеини се свързва 20-30%. Плазменият му полуживот варира при нормална бъбречна функция от 1 до 3h, а при анурия – 5-10h. Прониква в церебро – спиналната течност, като ликворната му концинтрация е 50-100% в сравнение с плазмената. Преминава в плеврални и перитонеални изливи, а така също и в майчиното мляко и през плацентарната бариера. По-голямата част от изониазида се метаболизира в черния дроб предимно чрез ацетилиране, като се образува asetyl-isoniaside, метаболит, който е токсичен за черния дроб. Процентът и скоростта на този процес при различните индивиди са генетично обослувени, което определя съществуването на индивиди, инактивиращи изониазида бързо или бавно (бързи ацетилатори – японци и ескимоси и бавни ацетилатори – по-често европейци). Тази особеност има голяма значение при определяне на дозировката и поддържането на бактерицидни концентрации и за развитието на страничин явления. Елиминира се предимно през бъбреците под формата на метаболити и само 5-27% неметаболизиран.

Показания: При всички форми на белодробна туберколоза: първичен комплекс, ранни и остри форми, инфилтративно-пневмонична форма, остра милиарна и подостра хематогенно-дисеминирана ТБК, хронична фибро-кавернозна ТБК. Всички форми на извънбелодробна локализация на ТБК.

Особености на приложение и дозировка: Обикновено лечението се започва с малки дози – около 4mg/kg телесна маса, и в зависимост от поносимостта след около 1 седмица се повишава до средната дневна доза – 8mg/kg, или средно дневно около 600mg за индивиди над 50kg, която доза се дава на два приема по 300mg след нахранване. Средната продължителност на един лечебен курс е 3-4 месеца, а при милиарна туберколоза и туберокулозен менингит и до 1 година. При туберкулозен менингит се прилага интратекално по 25-50 mg/24h като допълнение на пероралната терапия. При деца се прилага per os по 10-20mg/kg/24h, максимално до 500mg/24h, разпределена в 3 приема.

Взаимодействие с други лекарства: Засилва действието на конвулсивните отрови и прокаина, поради което се налага внимание при едновременно прилагане на хидантоин, коразол, кордиамин, амидофен и прокаин. При едновременно прлиожение с ензимни индуктори се засилва риска от хепатална цитолиза.

Странични ефекти: Изониазидът има благоприятен терапевтичен индекс и когато лечението не се започне направо с високи дози, страничните явления се наблюдават по-рядко. Може да се развият: виене на свят, парестезии, полиневрити, сухота в устата, главоболие, затруднено уриниране, мускулни трепкания, хеморагични обриви, токсоалергични прояви, увреждане на черния дроб, тахикардия, тромбоцитопения, агранулоцитоза, пелагроидни кожни изменения.

Противопоказания: Психични заболявания, епилепсия и други заболявания със склонност към гърчове, тежки чернодробни и бъбречни заболявания, изразена атеросклероза, хематурия. По време на лечение се забранява употреба на алкохол – риск от антабусрекция.

Изониазидът представлява хидразид на изоникотиновата киселина. Притежава висока бактерицидна активност спрямо туберколозния микобактерий като повлиява както екстрацелуларните форми, включително и туберколозните микобактерии в макрофагите. Механизмът на туберкулоцидното му действие е свързан с конкуретно влияние върху никотинамида в биосинтеза на NAD. Той притежава хелатообразуващи свойства и като се свръзва с металните двувалентни йони, главно Сu++, в хератни комплекси уврежда редица ензимни ситеми в микробактериите и по-специално каталазата и пероксидазата. Потиска се фосфолипидната обмяна и се уврежда клетъчната мембрана на микробактериите. Инхибира синтезата на ДНК и вторично на РНК.
 

Реклама