Josamycine (DCI)

Синоними: Josacin (MACK), Josacine (Pharmuka), Wilprafen (MACK).

Лекарствени форми:

Действие:

Има бърза и добра абсорбция в началната част на тънките черва, която се осъществява по-бързо и по-пълно нагладно. Върхова серумна концентрация се получава 1 h след перорално приемане. Плазменият му полуживот е 2 h. С плазмените протеини се свързва 15 %. Има добра дифузия и достига висока концентрация в белите дробове, сливиците, слюнката, сълзите и потта. Висока концентрация достига и в чревните стени, поради което има висока ефективност спрямо ентеробактериите, резистентни на старите макролидни антибиотици. Йозамицинът преминава слабо плацентарната бариера и практически не преминава менингеалната. В майчиното мляко преминава в концентрации еднакви с плазмените по същото време. Около 40 – 50 % от абсорбирания йозамицин се хидроксилира в черния дроб в два основни метаболита, които имат същата антибактериална активност. Излъчва се в 90 % с жлъчката и фекалиите и само в 10 % с урината.

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Свръхчувствителност към йозамицин.
Има много добра поносимост. Рядко се наблюдават прояви от страна на стомашно-чревния тракт – гадене, диария, и от страна на кожата – алергичен дерматит.
Обикновено се прилага по 2 таблетки от 500 mg сутрин и вечер преди хранене. За деца дневната дозировка е 30 – 50 mg/kg телесна маса или по 1 дозировъчна лъжичка от 250 mg суспензия за всеки 5 kg.
Има две основни индикации: храносмилателни инфекции, причинени от Campylobacter jejuni; легионерска болест, при която дава почти същия ефект както венозно приложения еритромицин. С профилактична цел се прилага при “диария на пътуващите”. Прилага се още за лечение на токсоплазмоза, при остри и хронични микоплазмени и хламидийни инфекции, инфекции на уро-гениталния апарат, включително гонорея, при инфекции на горните дихателни пътища и белия дроб, при стрептококови ендокардити.
Йозамицинът е нов антибиотик от групата на макролидите, който има антибактериален спектър, подобен на този на другите макролидни антибиотици. Чувствителни спрямо него са: стрептококи от група А, Streptococcus mitis et sanguis, пневмококи, менингококи, гонококи, Bordetella pertussis, Corynebacterium diphtheriae, Listeria monocytogenes, Clostridium, Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia trachomatis, Legionella pneumophila, Treponema, Leptospira, Campylobacter. Непостоянно чувствителни са: Haemophilus influenzae, Bacteroides fragilis, Vibrio cholerae, Staphilococcus aureus. Резистентни (MIC > 4 µg/ml) са: ентеробактерии, Pseudomonas.
Film-tabl. x 500 mg; Sirupus 30 mg/ml et 60 mg/ml.
 

Реклама