Lanatosid C (DCI) = Deslanoside

Синоними: Lanatigen C (Sopharma), Isolanid-Richter (G.Richter), Cedilanid (Novartis), Ceglunat (Europharm), Celanat (Streuli).

Лекарствени форми: Lanatigen C – tabl. x 0,25 mg, sol. fl. x 10 ml (1 ml = 30 gtt = 1 mg); Isolanid-Richter – tabl. x 0,25 mg, amp. x 0,4 mg/2 ml, sol. fl. x 10 ml (1 ml = 40 gtt = 1 mg; 10 gtt = 0,25 mg); Cedilanid – tabl. x 0,25 mg, amp. x 0,4 mg/2 ml, sol. fl. x 10 ml (1 ml = 30 gtt = 1 mg); Ceglunat – tabl. x 0,25 mg, amp. x 0,4 mg/2 ml; Celanat – drag. x 0,25 mg.

Действие: Тези препарати съдържат Lanatosid C (Deslanoside), който представлява първичен, нехидролизиран гликозид, изолиран от листата на Digitalis lanata. За разлика от дигоксина и от неговите метилирани и ацетилирани производни Lanatosid C има много малка – до 30 – 40 %, а при някои пациенти и съвсем несигурна и колеблива ентерална абсорбция, поради което приложението на пероралните форми през последните години все повече се изоставя. Напротив, ампуларните форми за венозна употреба – Isolanid Richter, Cedilanid (Novartis) и Ceglunat Europharm, имат много добър положителен кардиоинотропен ефект при острата тахикардна и тахиаритмична СН и при хроничната застойна СН с тахиаритмична форма на предсърдно мъждене или трептене. При венозно приложение действието му започва след 5 – 10 min, а максималния ефект се достига след 2 – 3 h. Действието на Lanatosid C отзвучава за 3 – 6 дни. Има плазмен полуживот 1,5 дни. Екскретира се главно с урината и по-малко чрез жлъчката в червата. Дневното му излъчване е около 30 %. След венозно насищане с ланатозид С се преминава непосредствено към поддържаща орална терапия с дигоксин или ланитоп.

Показания: - Остра тахикардна и тахиаритмична СН.

  • Хронична застойна СН с тахиаритмична форма на предсърдно мъждене или трептене.

  • За прекъсване на пристъпи от надкамерна тахикардия (предсърдна или нодална) и тахиаритмия.

Особености на приложение и дозировка: Лечението се започва с бавно венозно инжектиране на една ампула от 0,4 mg изоланид (Ceglunat или Cedilanid), след което се продължава с по една ампула венозно в зависимост от състоянието на болния през 6 или 8 h до обща доза на насищане 0,8 – 1,6 mg/24 h. След това се преминава на поддържаща терапия, която може да се проведе с по половин ампула ланатозид С (0,2 mg) дневно или по добре с перорална поддържаща терапия с дигоксин – по една таблетка от 0,25 mg средно дневно или с ланитоп – по 1 – 2 таблетки от 0,1 mg дневно. При деца в зависимост от възрастта се прилага 2 – 3 пъти дневно по 1 – 5 капки (средно 0,1 mg) от разтвора на ланатозид или 0,1 – 1 ml (0,02 – 0,2 mg) венозно.

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Изразена брадикардия, AV блок ІІ или ІІІ степен, камерни ритъмни нарушения, WPW синдром, обструктивна кардиомиопатия, синдром на болния синусов възел, хипокалиемия, хиперкалциемия. 
Безапетитие, гаден, повръщане, диария, ексцесивна брадикардия, бигеминия, политопна екстрасистолия, AV блок –наблюдават се при дигиталисова интоксикация, което налага прекъсване на дигитализирането и лечение с калиеви препарати, фенитоин, лидокаин и други.
Както при другите дигиталисови гликозиди. Да не се комбинира с венозно прилагани калциеви препарати. Комбинираното приложение с амиодарон, с водещи до хипокалиемия диуретици, литиеви препарати, амфотерацин В и други повишава риска от ритъмни нарушения.
 

Реклама