Levomepromazine (DCI)

Синоними: Levomepromazin (Balkanpharma), Levomepromazin-Neuraxpharm (Neuraxpharm), Nozinan , Nozinan (Specia), Tisercin (Egis), Tisercin (Thiemann).(Alcaloid)

Лекарствени форми: Levomepromazin – tabl. x 2 mg et x 25 mg; Levomepromazin-Neuraxpharm – tabl. x 10 mg, x 25 mg et x 100 mg; Nozinan (Alcaloid) – tabl. x 25 mg; Nozinan (Specia) – tabl. x 2 mg, x 25 mg et x 100 mg, sol. 4 % fl. x 30 ml (1 gtt = 1 mg), amp. x 25 mg/1 ml; Tisercin (Egis) – drag. x 2 mg, et x 25 mg, amp. x 25 mg/1 ml; Tisercin (Thiemann) – drag. x 25 mg, amp. x 25 mg/1 ml.

Действие:

Левомепромазиньт се резорбира в стомашно-чревния тракт. Максимални плазмени концентрации се достигат 1 – 3 h след орално приемане и 30 – 90 min след мускулно инжектиране. Плазменият му полуживот е индивидуално твьрде вариабилен – от 15 до 78 h. Метаболизира се в черния дроб и се изльчва с урината и фекалиите.

Показания:

- Психосоматични заболявания, протичащи сьс страх, тревога и двигателна вьзбуда.

- Силни и неподдаващи се на специална терапия болки – при неоплазии, herpes zoster, невралгия на n. trigeminus и други.

- В анестезиологията – за премедикация, потенциране на анестезията и следоперативно седиране.

Особености на приложение и дозировка:

Взаимодействие с други лекарства:

Странични ефекти:

гинекомастия, левкоцитопения до агранулоцитоза. По-рядко се развива при продьлжително лечение паркинсонизьм, отколкото при лечение с хлорпромазин. При това в екстрапирамидната симптоматика преобладават проявите на акинетохипертоничния синдром.

Противопоказания:

Бременност, лактация, епилепсия, аденома на простатата, тежки чернодробни заболявания, прекоматозни и коматозни сьстояния, паркинсонизьм, сьрдечна недостатьчност. По време на лечението се забранява приемането на алкохолни напитки.
Сухота в устата, гадене, поврьщане, безапетитие, нарушения в акомодацията, хипотензия, тахикардия, кожни алергични реакции, хиперпролактинемия, галакторея, намалено либидо, импотентност, aменорея,
При едновременно приложение потенцира силно действието на барбитуратите, аналгетиците, анестетиците и алкохола. Засилва хипотензивния ефект на антихипертензивните средства.
При остри психози лечението per os се започва обикновено с дневна доза 50 mg, разпределена в 2 приема. Всеки следващ ден дозата се повишава с по 50 mg до постигане на оптимален терапевтичен ефект. Такьв се получава най-често с дневна доза 150 – 250 mg. При клинична обстановка дневната доза при необходимост може да се повиши до 400 – 600 mg. В началото на лечението болният трябва да остава в легнало положение в продьлжение на 1 h след всеки прием. Поддьржащата доза е 50 – 75 mg дневно. Парентерално се прилага при остри психози по 25 mg i. m. 3 – 4 пьти дневно до постигане на ефект, след което се преминава на перорална терапия. За овладяване на остри алкохолни психози обикновено са достатьчни 100 – 150 mg левомепромазин мускулно. При психосоматични заболявания и неврози се дозира по 4 – 6 mg дневно. При безсьние се дава по половин таблетка от 25 mg вечер преди лягане за сьн. При жестоки, неовладяеми болки се дава перорално по 50 mg два до пет пьти дневно, като дневната доза постепенно се увеличава, ако е необходимо до 300 – 500 mg и след купиране на болката постепенно се намалява до поддьржаща доза средно 50 – 75 mg/24 h. В началото лечението може да се започне с мускулно инжектиране по 25 mg 4 до 8 пьти дневно до овладяване на болката.
- Сьстояния на психомоторна вьзбуда с различна етиология, остри алкохолни психози, маниакална фаза на циклофрения, депресивно-параноидни форми на шизофрения, реактивни депресии.
Левомепромазиньт е фенотиазинов невролептик с широк спектьр на действие, близьк по химическа структура и фармакологично действие до хлорпромазина, но в сравнение с него има по-слаб антипсихотичен и антиеметичен ефект. Той има собствена антидепресивна активност и аналгетичен ефект, близьк по сила на този на морфина. Оказва адренолитично и по-слабо холинолитично действие. Антихистаминовият и хипотензивният му ефект са сравнително по-силно изразени от тези на хлорпромазина.
 

Реклама