Levothyroxine (DCI)

Синоними: L-thyroxin (Berlin-Chemie), L-thyroxin Henning (Henning Berlin), L-thyroxine Roche (Roche), Levothyroxine Sodium (Lederle), Levothyrox (Merck-Clevenot), Levoxine (Daniels Pharm), Eltroxin (Glaxo), Eferox (Wyeth), Euthyrox (Merck).

Лекарствени форми: L-thyroxin – tabl. x 25 мg, x 50 мg et x 100 мg; L-thyroxin Henning – tabl. x 25 мg, x 50 мg, x 75 мg, x 100 мg, x 125 мg, x 150 мg et x 200 мg; L-thyroxine Roche – tabl. x 100 мg, amp. x 200 мg/1 ml; Levothyroxine Sodium – tabl. x 100 мg, x 200 мg et x 300 мg; Levothyrox – tabl. x 25 мg, x 50 мg, x 75 мg, x 100 мg et x 150 мg; Levoxine – tabl. x 25 мg, x 50 мg, x 75 мg, x 100 мg et x 150 мg; Eferox – film-tabl. x 25 мg, x 50 мg, x 75 мg, x 100 мg, x 125 мg et x 150 мg; Euthyrox – tabl. x 25 мg, x 50 мg, x 75 мg, x 100 мg, x 125 мg, x 150 мg, x 175 мg, x 200 мg et x 300 мg.

Действие:

Показания:

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

Обикновено у възрастни лечението се започва с дневна доза 25 мg, която постепенно се повишава с по 25 мg през 15 дни до оптимална доза, а при млади пациенти се започва с дневна доза 100 – 125 – 150 мg, която се приема наведнъж сутрин. След двуседмично лечение дневната дозировка най-често се удвоява, но при пациенти, които показват повишена чувствителност при началната доза, повишаването и трябва да става по-бавно и постепенно под контрол на сърдечната дейност, АН, телесната маса и основната обмяна и евентуално дозиране на Т3, Т4 и TSH. При микседемна кома се прилага венозно бавно в дневна доза 100 мg. Някои препоръчват първия ден да се приложи ударна начална доза от 500 мg в 250 ml физиологичен серум в бавна венозна перфузия.
Абсолютни: хипертиреоидизъм, декомпенсирани кардиопатии. Относителни: ИБС, ритъмни нарушения, миокардни увреждания.
Левотироксинът потенцира действието на антивитамини К и намалява това на хипогликемизиращите лекарства. При едновременно приложение с трициклични антидепресанти настъпва взаимно потенциране на ефектите. Холестираминът намалява действието му.
Влошава протичането на кардиопатиите – ИБС, инфаркт на миокарда, ритъмни нарушения и други. Може да доведе до прояви на хипертиреоидизъм – тахикардия, възбуденост, безсъние, главоболие, повишаване на температурата, изпотяване, бързо отслабване.
Прилага се перорално при дифузна, жлезиста и еутиреоидна гуша, при хипотиреоза, тиреоидити, гуша при бременност и в критическа възраст, рецидивираща гуша, след операция или третиране със 131 J и други. Венозно се прилага при микседемна кома.
Тироксинът има широко и многостранно действие върху различните функции на организма – увеличава консумацията на кислород в тъканите, повишава основната обмяна, засилва чувствителноста на адренергичните рецептори и повишава възбудимостта на проводната система на сърцето. Във високи дози инхибира гликогеносинтезата, а в малки я стимулира. Засилва синтезата и мобилизирането на свободни мастни киселини и разграждането на холестерола. Засилва белтъчния катаболизъм, особено в големи дози. При подрастващия организъм има обаче анаболен ефект, засилва протеиновата синтеза и играе основна роля за телесното и умственото му развитие. Тироксинът регулира телесната температура, повлиява водно-солевата обмяна и засилва диурезата. В периферните тъкани чрез дейодиране част от тироксина се превръща в трийодтиронин, който има четирикратно по-мощно действие. За разлика от трийодтиронина ефектът на тироксина се проявява по-бавно, но е по-продължителен поради по-дългия му плазмен полуживот.
 

Реклама