Liothyronine (DCI)

Синоними: Trijodthyronin BC N (Berlin-Chemie), Cynomel (Merrel Dow), Cynomel (Smith-Kline & French), Thybon (Aventis), Liothyronin (G. Richter).

Лекарствени форми: Trijodthyronin BC N – tabl. x 20 мg et x 50 мg; Cynomel (Merrel Dow) – tabl. x 25 мg, Cynomel (Smith-Kline&French) – tabl. x 5 мg et x 25 мg; Thybon – tabl. 20 мg, tabl. forte x 100 мg; Liothyronin – tabl. x 20 мg.

Действие:

Показания:

Странични ефекти:

Взаимодействие с други лекарства:

Противопоказания:

Особености на приложение и дозировка:

При микседемна кома се внася със стомашна сонда в начална доза 100 мg, след което по 50 – 100 мg на 4 – 6 h при контрол на сърдечната честота. За начално лечение на микседема се започва обикновено с ниска дозировка – по 12,5 – 25 мg дневно, която постепенно се увеличава с 12,5 – 25 мg през 2 – 3 дни до терапевтичен ефект, след което се продължава с левотироксин, комбинирани препарати или thyreoidea siccata.
Абсолютни: хипертиреоидизъм, декомпенсирани кардиопатии. Относителни: ИБС, ритъмни нарушения, миокардни увреждания.
Лиотиронинът може да потенцира действието на антивитамини К, а при едновременна употреба с трициклични антидепресанти взаимно потенцират ефектите си. Холестираминът, а вероятно и барбитуратите и етионамидът редуцират действието на тиреоидните хормони.
Влошава протичането на всички кардиопатии – ИБС, инфаркт на миокарда, миокардити, кардиомиопатии, ритъмни нарушения. При предозиране – прояви на хипертиреоидизъм: възбуденост, безсъние, тахикардия, главоболие, повишаване на температурата, изпотяване, бързо отслабване, диарии. Рядко алергични прояви. Страничните ефекти обикновено изчезват след прекъсване на лечението за 24 – 48 h и адаптиране след това на дозировката.
Прилага се за лечение на микседемна кома и за подготовка на миседемно болните за спешна оперативна интервенция. Поради високата му биологична активност и бързо настъпващото му действие е подходящ за начално лечение на микседема, но не е подходящ за продължително поддържащо лечение.
Синтетичен препарат, който по химичен строеж и по действие е аналог на естествения хормон на щитовидната жлеза трийодтиронин ( T3 ) и притежава всички биологични ефекти на тироксина: повишава интензивността на окислителните процеси и повишава основната обмяна на въглехидратите, мастите и белтъците, повишава чувствителността на бета-адренорецепторите към катехоламините и ускорява сърдечната дейност, потиска секрецията на TSH. Трийодтиронинът е обаче 3 – 5 пъти по-активен от тироксина и действието му настъпва по-бързо – началото на активността му се проявява още през първите часове, а максималният му фармакологичен ефект настъпва на 2 – 3-ия ден от началото на лечението. Той прониква по-бързо през клетъчните мембрани, тъй като афинитетът на рецепторите в тях към Т3 е 10 пъти по-висок, отколкото към Т4. На нивото на цитоплазмените мембрани увеличава транспорта на глюкозата и аминокиселините. Кумулира по-слабо от тироксина. Има известен диуретичен ефект.
 

Реклама