Lithium carbonate (DCI)

Синоними: Normothimin (Balkanpharma), Teralithe (Teraplix), Lithium “Apogepha” (Apogepha), Hypnorex (Interdelta), Hypnorex retard (Delalande)

Лекарствени форми: Normothipin – tabl. x 250 mg; Teralithe – tabl. x 250mg; Lithium “Apogepha” – tabl. x 300mg; Hypnorex – tabl. x 400 mg; Hypnorex retard – tabl. x 400mg.

Действие:

След орално внасяне литиевият карбонат се абсорбира бързо и максимални плазмени концентрации се достигат за 2-4 часа. С плазмените протеини не се свързва. Плазменият му полуживот е средно около 24 часа. Не се метаболизира. Антиманиакалният ефект се манифестира при плазмени концентрации на лития между 0,5-0,8 до 1,2 mmol/l. Преминава през плацентата и в майчиното мляко. Екскретира се 90% през бъбреците непроменен.

Показания

Особености на приложение и дозировка

Взаимодействия с други лекарства:

Странични ефекти:

Противопоказания:

По време на бременност и кърмене, деца под 12 години, ХБН, ИБС с ритъмни нарушения, дисфункция на щитовидната жлеза, комбинирано лечение с диуретици. По време на лечението се забранява употребата на алкохолни напитки и провеждането на хипонатриев диетичен режим.
Най-честите признаци, които говорят за предозиране са: гадене, треперене, жажда и нарушения в равновесието. Те налагат незабавно изследване на плазмената концентрация на лития и адаптиране на дозировката. В хода на лечението може да се наблюдават следните реверзибилни странични ефекти: диспептични прояви, болки в корема, диария, световъртеж, мускулна хипотония, рутъмни нарушения, еутиреоидна или хипотиреоидна гуша, повишение на телесната маса, повишаване нивото на пикочната киселина в кръвта.
При лечение с диуретици, както и при хипонатриев диетичен режим се повишава реабсорбцията на литиевите йони в проксималния тубул и се повишава литиемията. Някои нестероидни противовъзпалителни средства намаляват литиевата екскреция. При едновременно приложение с карбамазепин се засилват невротоксичните прояви.
: Дозировката трябва да бъде индивидуална според плазмената концентрация на литич и терапевтичния отговор. Обикновено лечението се започва с дневна доза 600-900 mg, разпределени в 2 или 3 приема, по време на хранене, за да се избегне дразнещото действие върху стомашната лигавица. По нататъшната дозировка се адаптира съобразно литиемията, която отначало трябва да се изследва два пъти седмично. В случай на ниски нива, дозата се повишава с по ½ таблетка до достигане на ефективна плазмена концентрация между 0,8-1,2 mmol/l, която се достига най-често с дневна доза 0,8-1,2 g. Антиманийният ефект се развива бавно – за 10-12 дни от началото на лечението, тъй като клетките на ЦНС се насищат бавно с литиеви йони. След достигане на ефективната плазмена концентрация на лития, тя се изследва веднъж седмично първия месец, веднъж месечно в следващите три месеца и след това на всеки два месеца. Поддържащата дневна доза е обикновено 300mg.
: Манийно-депресивна психоза в манийна фаза, психози с манийна симптоматика, афективни нарушения при хроничен алкохолизъм.
Литиевият карбонат е психотропно средство с нормотимично действие. Той потиска обратното поемане и освобождаването на катехоламини от пресинаптичните адренергични неврони. Активира вътреклетъчното дезаминиране на норадреналина, инхибира аденилатциклазата в клетъчните мембрани на ЦНС и намалява съдържанието на cAMP. Оказва стимулиращо действие върху синтеза на ацетилхолин и ГАМК. В големи дози литият повишава синтезата на серотонин в мозъка. Литиевите йони повишават чувствителността на допаминергичните неврони в хипокампуса и в другите области на мозъка към допамина. Те действат антагонистично на натриевите йони и като повлияват техния мембранен транспорт спомагат за съзстановяване на нарушения електролитен баланс в нервните клетки. Литият оказва потискащ ефект върху възбуденият постсинаптичен потенциал и успокоява манийната възбуда.
 

Реклама