Meglumine antimoniate (DCI)

Синоними:

Лекарствени форми:

Действие:

Показания:

Особености на приложение и дозировка:

Странични ефекти:

Противопоказания:

Белодробна туберкулоза, чернодробна недостатъчност, напреднала ХБН, тежки сърдечни заболявания. 
В началото на лечението може да се наблюдават симптоми на непоносимост към антимона – трескаво състояние, кашлица, миалгии, повръщане, до анафилактичен шок. При висока обща доза може да се появят признаци на интоксикация, които са същите както при непоносимост, но по-изразени, поява на хепато-ренално увреждане, миокардит, полиневрит. По време на лечението е необходимо да се контролира креатининемията, да се изследва урината за протеинурия и да се прави периодично ЕКГ.
Дозира се по 60 mg/kg телесна маса дневно, като се започва с прогресивно покачващи се дози – първия ден ¼ от посочената доза, втория ден – ½ доза, третия ден – ¾ от дозата и от четвъртия ден се инжектира цялата доза. Инжектира се всеки ден дълбоко мускулно, като се провежда серия от 10 – 15 апликации, от които 8 – 12 инжекции с пълната доза от 60 mg/kg/24 h. След това се прави почивка от 4 – 6 седмици. Ако ефикасността на първия курс не е достатъчна, се провежда консолидиращ курс със същата или по-висока дозировка – до 100 mg/kg/24 h, но при добра поносимост. При кожна форма на лайшманиоза е възможно да се приложи в локални инфилтрации, когато увреждането е единствено. При поява на признаци на непоносимост или интоксикация лечението се прекратява и след това се започва с по-ниски дози глюкантим или с друго антилайшманиозно средство.
Прилага се за лечение на висцерална форма на лайшманиоза (кала-азар) и на кожна лайшманиоза.
Glucantime представлява петвалентно антимоново съединение с малка токсичност и изразено антилайшманиозно действие: екскретира се бързо и почти напълно за 24 h и напълно за 48 h с урината.
Amp. x 5 ml = 1,5 g (425 mg antimone) pro inj.i.m.
Glucantime (Aventis).
 

Реклама