Meperidine (DCI)

Синоними: Demerol (Sanofi Winthrop), Mepergan (Wyeth-Ayerst), Meperidine (Astra).

Лекарствени форми: Tabl. x 50 mg et x 100 mg; Amp. x 25 mg/0, 5 ml, x 50 mg/1 ml, x 75 mg/1, 5 ml, x 100 mg/1 ml et x 100 mg/2 ml; Fl. 5 % x 30 ml et 10 % x 20 ml; Sirupus 50 mg/5 ml.

Действие: Меперидинът е наркотичен аналгетик с многостранни действия, качествено подобни на тези на морфина, най-важните от които включват ЦНС и органите с гладка мускулатура. Основните действия с терапевтична стойност са аналгезия и седация. Действието на меперидина се дължи на агонистичен ефект по отношение на специфичните опиоидни рецептори - същите, чрез които ендогенните енкефалини и ендорфини опосредствуват своите действия. Меперидинът, в сравнение с морфина, предизвиква в по-малка степен гладкомускулен спазъм, запек и потискане на кашличния рефлекс. Приложен парентерално в доза 60 - 80 mg има аналгетичен ефект еквивалентен на 10 mg морфин. В сравнение с морфина действието му започва по-бързо, но има по-кратка продължителност. Ефективността на меперидина е значително по-висока при парентерално приложение, отколкото при перорално. Приложен през устата действието му започва след 15 min, с пиков ефект на 60-ата минута. Мускулно и субкутанно има начало на действие след 10 - 15 min, с пиков ефект на 30 - 60-ата минута. Приложен венозно действа незабавно с пик на 5 - 7 min. Независимо от начина на приложение има продължителност на действие 2 - 4 h. Метаболизира се в черния дроб с време на полуживот 3 - 8 h. Екскретира се урината. Преминава през плацентата и в майчиното мляко.

Показания: - За лечение на умерена и силна болка.

- За предоперативна медикация в хирургията и гинекологията.

Особености на приложение и дозировка: За лечение на болка дозата е индивидуална, най-често 50 - 150 mg i.m., s.c. или перорално на всеки 3 - 4 h. При необходимост може да се инжектира венозно бавно. При многократно приложение мускулните апликации са за предпочитане. За предоперативна медикация се прилага мускулно или подкожно по 50 - 100 mg 30 - 90 min преди анестезията. По време на анестезия се инжектира бавно венозно по 10 mg неколкократно или в инфузия по 1 mg/ml. Дозата е индивидуална. В акушерството се прилага при постоянни болки по 50 - 100 mg i.m. или s.c. на всеки 1 - 3 h.

В педиатрията се прилага за лечение на болка по 1 - 1, 8 mg/kg i.m., s.c. или per os на всеки 3 - 4 h. За предоперативна подготовка се прилага по 1 - 2 mg/kg мускулно или s.c. 30 - 60 min преди анестезията. Максималните дози за деца и възрастни са едни и същи.

Меперидинът е контраиндициран при недоносени.

Взаимодействие с други лекарства: Барбитуровите анестетици потензират ефекта на меперидина. При комбиниране с МАО-инхибитори има опасност от конвулсии, хипертензия, хиперпирексия - понякога фатални. При едновременно приложение с фенотиазинови препарати има риск от потискане на дишането и настъпване на кома. Разтворът на меперидина не бива да се смесва с разтвори на: барбитурати, аминофилин, хепарин, морфин, метициклин, фенитоин, натриев бикарбонат, сулфизоксазол.

Странични ефекти: Еуфория, делириум, безсъние, халюцинации, главоболие, кома, тремор, конвулсии, потискане на кашличния рефлекс. Гадене, повръщане, запек, жлъчни колики. Тахикардия, брадикардия, хипер- и хипотензия, аритмии, палпитации. Спазъм на уретрата, олигурия, спазъм на сфинктерите на пикочния мехур, ларинго- и бронхоспазъм, пруритус.

Противопоказания: Свръхчувствителност към наркотици, диария при отравяне, бронхиална астма, остър алкохолизъм, дихателна недостатъчност.

 

Реклама